С широка усмивка и доверчиво сърце, Вивалди проси милувка, отърквайки се в ръцете на всеки приближил се човек. На просторната поляна в Южния парк в София той търси приятел, който да хване каишката му и завинаги да го отведе у дома.
Осиновителският ден, на който кучешкият приют в с. Горни Богров и общинското предприятие „Екоравновесие” преподадоха поредния си урок по обич, завърши с прекрасен резултат – Себастиан взе изпитите си с отличен и получи диплом за домашен любимец.
За съжаление, подобно щастие не намериха останалите седем кученца, които бяха доведени с надеждата също да намерят дом.
Наталия Илиева не се отделя от кучето Вивалди, което е завряло муцунка в нейния скут, и през сълзи казва, че в този момент няма възможност да го осинови.
Много обичам кучета, а моето си отиде наскоро и искам да си имам друго, но да не бъде породисто – добавя тя. – С най-голямо удоволствие след време ще си осиновя и призовавам хората да го направят, защото има твърде много душички, нуждаещи се от любов и грижа. Няма никакво значение породата – важна е душата, и, да, това е най-чистата любов, която можеш да дадеш и да получиш.
В приюта в с. Горни Богров близо 1460 кучета чакат своите осиновители. Благодарение на кампании като урока по обич в Южния парк през последните две години над 2000 животни са намерили стопани – на събитията хората научават за приюта, включват се в организираните разходки през уикенда и си избират куче за цял живот. При това кастрирано, ваксинирано и с паспорт.
Хората идват и понякога осиновяват едно-две кучета – казва Веселин Асенов, директор на „Екоравновесие”, по повод на събитието в Южния парк. – Но по-важното е да ги запознаем с животните в приютите, за да видят, че не само породистите могат да бъдат добри домашни любимци. За съжаление, продължават сигналите за изоставени кучета предимно от т.нар. бойни породи (питбул, ротвайлер), а наскоро намерихме кашон с четири малки кученца пред един от приютите ни. И именно затова са тези инициативи – за да обясним ползите от кастрацията и от осиновяването на кучета от приюти, тъй като по този начин ще намалим популацията на бездомните животни.
Германката Розалин Шмих живее от шест години в България и близо от толкова помага в приюта като доброволец и приемен стопанин.
Освен да разнообрази живота на кучетата, които си нямат никого, тя иска да покаже на хората, че няма никаква причина да си купуват породисто куче, тъй като бездомниците стават прекрасни домашни любимци.
Искаше ми се да кажа, че хората предпочитат да си осиновят куче, но, за съжаление, тенденцията все още е да си купуват породисто животно – признава тя. – А те правят този избор от незнание колко кучета чакат дом в приюта и може би защото смятат, че не е престижно да разхождат безпородно животно. И въпреки че не трябва да приписваме човешки качества на кучетата, от опит знам, че осиновените сред тях са абсолютно благородни същества – следват ни, с влизането вкъщи придобиват хигиенни навици и не правят никакви проблеми. Просто са различни, защото изпитват благодарност.
И това най-добре знае Йоана Спасова, която за миг не спира да прегръща своята Анабел – белоснежна красавица с гризнато ухо.
Винаги съм искала да си осиновя куче, но така и не намирах подходящия приют, докато мои познати не ме заведоха в Горни Богров – разказва момичето, открило своето любимо същество в кучешкия приют.
Там видях най-стресираното и уплашено животно, което не излизаше от клетката, не си подаваше дори главичката. И аз реших, че това ще бъде моето куче – тя не ходеше на повод, не беше социализирана, но просто беше любов от пръв поглед. Влюбих се страшно много в нея и бях сигурна, че ще бъдем щастливо семейство и че тя ще се научи на всичко. Точно така се случи – Анабел е умна, нямам никакви проблеми с нея, тя сяда, дава лапа, ходи на каишка и е изключително мила и добра.
Снимки: Диана Цанкова и личен архив
