Таня Михайлова: Съвременният дипломат трябва да бъде мултифункционален

Сред старинни географски карти, на които България присъства неизменно – дори когато е влизала в очертанията на Османската империя, Българският дипломатически институт отбеляза своята 15-годишнина. В галерия “Мисията” гости и дипломати дадоха думата на емигранта д-р Симеон Симов, за да чуят истории за безценните му колекции от над 4000 географски карти, книги и гравюри, но също и защо събираното с десетилетия ще остане, по волята му, в архивите, музеите и висшите училища в родината.

Д-р Симеон Симов – световноизвестен лекар в областта на изкуственото оплождане с дългогодишна практика в Германия, вече дари голяма част от географските си карти на държавните архиви, а следващата му задача е да обзаведе кабинет в музикалната академия, в който да звучи колекцията му от 1500 плочи.

Д-р Симеон Симов,като един от най-големите дарители у нас,е пример и вдъхновение със своето отношение към историята, към наследството, което трябва да остави всеки един човек – каза Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, откривайки изложбата “15 стари карти на България за 15 години дипломатически институт”. – С дарението си от множество стари географски карти, гравюри и книги на Държавната агенция “Архиви” той всъщност маркира поредица от добри дела на много други българи. И ние, заразявайки се от темата с картите, продължаваме това дело, подготвяйки вече години наред изложби на основата на неговата колекция. Но най-изумителното е, че в старите географски карти, направени от европейските картографи, България винаги присъства със своето име – дори във времената, когато не е била независима държава.

Колекционерската страст на д-р Симеон Симов пламва като на шега в Париж, където бяга от страната ни веднага, след като комунистите идват на власт. Там той поисква да си купи карта на България, а продавачът го посреща с въпрос: “Къде се намира тази държава?”

Това е първата печатна карта на света, датираща от 1476 г. – обяснява д-р Симеон Симов, застанал пред дарените от него географски очертания. – От тази година има две карти – едната е отпечатана в Рим и се казва “Римската”, а другата във Венеция под името “Венецианската”. Тази европейска карта е от 1500 г. – тя е от Базел и е хубава, защото цялата Европа е направена под формата на държавици и България я има по средата. Всичките страни са изобразени като императрица – Европа е една жена.Това е първата карта, която е правена с картуш и е от 1737 г. Това е и първата българска карта – карта само за България в пълния смисъл на думата.

Дипломатическият институт възниква преди 15 години, когато страната ни преговаря за членството си в Европейския съюз и НАТО и е първата школа за дипломати в съвременната ни история. И тъй като светът се променя, а с него и заплахите, днес дипломатите трябва да посрещат все повече предизвикателства. Рисковите ситуации пред тях са свързани със самата политика, но също така с тероризъм, с киберсигурност и много други. А дали българските професионалисти са подготвени – винаги може повече, по думите на Таня Михайлова:

Понякога съжалявам, че днешният дипломат доста се различава от традиционната представа – продължава тя. – Разбира се, от него се очаква да има уменията на класическия дипломат – да говори чужди езици, да поддържа добра комуникация, да води преговори, да създава доверие. Но тъй като светът е много по-отворен, дипломатът трябва да владее и т. нар. публична дипломация – да общува с кръгове, които са извън официалните, да представя образа на България чрез събития и инициативи, каквито преди не са му били присъщи, да си служи със социалните мрежи. Смятам обаче, че класическите изисквания са важни и чрез надграждането им един млад дипломат би могъл да стане мултифункционален.