Сигурно сте чували поговорката за Китай „Всичко, което лети и не е самолет, и всичко, което има четири крака и не е маса, се яде“. Тогава да не се учудваме, че в милиардната азиатска страна правят… алкохол от метлата на баба Яга. Ще се опитам да побългаря малко понятията. Байджо е китайската дума за тамошния еквивалент на ракията или както е буквалният превод – бял алкохол. Маутай е високоградусова напитка от сорго, която се произвежда повече от 2000 години. Тоест нещо като сливова или гроздова по азиатски. 
А каква е връзката с баба Яга? Ами в България от сорго правят метли като нейната. Барманът-номад Александър Симеонов присърце взе идеята на Покана за пътуване за българо-китайски коктейл от маутай и кисело мляко. Остава да чакаме резултата.
Името на следващия гост в предаването звучи като екзотична напитка Гаел Бонел Санчес. Френско-испанският продуцент е работил за голяма холандска компания, докато не решава да създаде първата инстаграм модна агенция. Тя набира популярност в цяла Европа, но седалището й е в България. В студиото заедно с Гаел Бонел Санчес дойдоха и дясната му ръка в GBS моделс - Емилия Иванова, и един от техните - модели Калина Петкова. На въпроса ми защо е избрал да живеете в България, Гаел отговори – България е красива страна, с отлични възможности за снимане на филми в Бояна и с висококвалифицирани технически екипи.
В редовната ни родолюбива рубрика става дума за наши сънародници, които от два века поддържат българщината далеч от татковината – банатските българи Светослав Марков и Теодор Борисов..
Както приляга на любители на пътешествията, сигурно доста от вас са ходили в Амстердам. Но се надявам да ви изненадам с разказа си. Ако все още не сте посетили холандския град, който се слави с по-фриволни нрави, силно ви препоръчвам фрийдам турс – зад съкращението се крие безплатна обиколка на центъра. Стига да сте готови да ходите два и половина часа пеш. Подобни обиколки в София тръгват от Съдебната палата.
В Амстердам сборната точка е старата църква или казано на холандски Оуде керк, в сърцето на квартала с червените фенери. Добре е да регистрирате присъствието си онлайн, за да сте сигурни, че ще се включите в желания от вас час. Паролата е „Жълтият чадър“ – студентите, които обикновено развеждат туристи се познават по този аксесоар.
Докато чаках Джой да преброи групата, която по национален състав напомня Обединените нации, обикалих старата църква. Уж широко скроените ми възгледи бяха пред колапс – в двора на храма имаше кафене, чиито маси бяха разположени сред свободно растящи стръкове марихуана. Уличките, опасващи храма изобилстват от витрини, на които се предлага полуоблечена плът. Между тях – детска градина.
Чак след като Джой започна да разказва историята на Амстердам осъзнах защо това тук се смята за… ако не нормално, то поне приемливо. А в главата ми като дяволче от кутия изскочи фразата „Затварят си очите“, която често изскачаше докато бях в Амстердам.
През средните векове на река Амстел е имало две селища – едното, около Старата църква, която по онова време е носела името на Свети Николай. В него живеели праведни католици, скромни девойки, почтени търговци и свещеници, които много внимавали да не преминат моста към другия град. Друг във всякакъв смисъл. Той бил по-близо до морето и там от корабите се изсипвали жадни за забавления моряци след дългите и тягостни месеци далеч от сушата. 
Още повече, че по онова време около 70 на сто от морските труженици не се завръщали от плаване. Пиянството и похотта свършвали едновременно с парите, а страхът от Бога оставал. Затова преди да тръгнат отново на път, моряците си купували индулгенции от свещениците оттатък моста - признавали греховете си и искали опрощение, та ако загинат в морето, да умрат като праведници. Обаче, както вече споменах, те пропилявали заплатите си за алкохол и жени, а божиите служители отказвали да издават пропуски за рая без пари. Тук за първи път се появява изразът „Затварят си очите“. Свещениците го правели в аванс. Моряците първо си плащали за заветния документ, а после отивали да трупат греховете, за които са се покаяли. 
Кокетните, но тесни фасади на старите амстердамски къщи около каналите, които днес вървят по 10 000 евро квадратния метър, не са приумица на архитектите. Просто навремето данък сгради се е плащал според ширината на фасадата. Затова някои постройки са дълги по 20 метра в дълбочина, но отпред са тесни като спагети. А властите си… затваряли очите.
Единственото, пред което старите амстердамци не са си затваряли очите, това е частната собственост. Всеки може да види нейния апотеоз, щом излезе от гарата. Точно срещу нея стърчи луксозен хотел в стил сецесион. Навремето собствениците му изкупили къщите наоколо, за да построят страноприемница на кьоше, но един притежател на сграда им се опънал. И се наложило да издигнат хотела, заобикаляйки от всички страни инатливата постройка, която и до днес стои като кръпка на пищната фасада.
