Все по-често наричат трафика на хора “съвременно робство”. В навечерието на международния ден за борба с престъплението (18 октомври) в ООН с тревога констатират, че разрастващата се с огромни мащаби експлоатация – най-вече сред мигрантите, бежанците и търсещите убежище, вече се е интегрирала дълбоко в световната икономика и в пазара на труда.
Когато човек бива принуждаван, въпреки волята си, да упражнява вид дейност чрез заплахи, жестокост или измама в полза на насилника си, говорим за трафик или експлоатация на хора. Явлението се разпростира в различни сфери – проституция, нискоквалифициран труд, продажба на бебета и на органи, просия и джебчийство.
За съжаление, българите често попадат в този капан заради т. нар. трудова миграция, работейки предимно в строителството, ресторантьорството, селското стопанство, както и в домовете на хора като домашни помощници и болногледачи. Според асоциация “Анимус” никой не е застрахован да се озове в подобна ситуация – доказва го социален експеримент чрез разпространието на широко рекламирана измамна обява за работа в чужбина.
В тази обява се твърдеше, че датска фирма набира работници за събирането на зелен хайвер – разказва Надя Кожухарова от асоциацията. – За много кратко време отговориха над 150 души, при това не такива, каквито си представяхме – с по-ниско образование или които не знаят езици. Напротив, бяха пътували зад граница, някои от тях с образование и владеещи чужд език. А това означава, че в търсенето на работа в чужбина на всяка цена, човек много лесно може да стане жeртва на експлоатация или на трафик на хора.
Според Надя Кожухарова у нас има осъдени за трафик на хора, но делата не са достатъчни, нито строгостта на присъдите. Една от причините за това е, че жертвите не винаги се съгласяват да свидетелстват за извършеното над тях насилие.
Жертвите отказват да свидетелстват, защото се чувстват много по-слаби от извършителите, които обикновено са големи мрежи или стабилни фигури със средства, възможности и опитни адвокати – казва Надя Кожухарова. – Но ако на жертвите безплатно се осигуряваха защитници, които да стоят също толкова авторитетно, те биха имали други позиции. Освен това за тях процесът е болезнен, особено при сексуалната експлоатация, и може да се окаже ретравмиращ. В съдебната зала жертвата трябва да доказва какво ѝ се е случило, а в това време обвиняемият се опитва да я оборва по всякакъв начин – включително че е била невменяема и доброволно е попаднала в дадената ситуация.
За разлика от положението у нас, в Европа съдебната система е много по-подготвена и жертвите са склонни да свидетелстват, защото знаят, че има шанс делото им да приключи с добър резултат – материална компенсация или морална, под формата на тежка присъда, твърди Надя Кожухарова. В България на теория също могат да се получават високи суми, но де факто те са неплатими, защото извършителите са прехвърлили собствеността си на чуждо име.
Въпросът е доколко съдът е склонен да мисли в интерес на жертвата – продължава тя. – Защото тук много повече се вълнуваме от наказването на извършителя, а забравяме за жертвата – как тя бива използвана като свидетел в наказателното производство, без съществена полза за нея в дългосрочен план. Жертвите обаче изработват изключително крупни суми за своите експлоататори и имат правото една част от тези средства, ако не и всичките, да им се върнат. За съжаление, често делата се гледат по бързата процедура и се правят опити за споразумения. Но ние не можем истински да се преборим с това престъпление, ако няма тежки и сериозни наказания.
Наскоро в страната ни гостува Мария-Грация Джамаринаро, специален докладчик на ООН за трафика на хора, която заяви, че явлението дотолкова се е разраснало, че развитието на световната икономика се дължи и на експлоатацията на хора. Затова тя призова при подобни случаи да се вземат изключително строги мерки.
