Музика: Михаил Глинка
Либрето: барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки
Първо изпълнение: 9 декември 1836 г., Санкт Петербург
Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София
Място и време на действието: Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.
Действащи лица:
Иван Сусанин, селянин от Домнино – бас
Антонида, негова дъщеря – сопран
Ваня, 12-годишно момче, осиновено от Сусанин – мецосопран
Богдан Собинин, опълченец, годеник на Антонида – тенор
Руски воин – бас
Полски пратеник – тенор
Сигизмунд III, полски крал – бас
Селяни, селянки, опълченци, придворни, полски рицари, войници
Пролог
Наемните войски на полския крал Сигизмунд III са навлезли в Русия. Поляците и шведите се бият заедно срещу Русия, а за народа й настава тежко време. Минин и Пожарски призовават народа да се вдигне на борба срещу завоевателите.
Първо действие
Ранната есен на 1612 г. Селяните на Домнино са чули, че руските опълченци са спечелили битката с нашествениците. Те очакват с вълнение връщането на руските воини. Антонида, дъщерята на Иван Сусанин, е изпълнена с тревога дали ще се върне годеникът й Богдан Собинин, който също е бил на бойното поле. Отдалеч се дочува радостна песен. Идва Собинин със своя отряд. Антонида се втурва да посрещне годеника си. Момъкът разказва на Сусанин как Минин и Пожарски са вдигнали народа и скоро нашествениците ще бъдат прогонени. Селяните изразяват бурно радостта си, но Сусанин е неспокоен - предстоят още битки до пълната победа. Антонида иска от баща си да определи деня на сватбата й със Собинин, но получава отказ: по време на война не е време за сватби! Но накрая настоятелните молби на младите влюбени успяват да го склонят и той дава благословията си.
Второ действие
Краков. Тронната зала в двореца на крал Сигизмунд III, крал на всички поляци и литовци. Полските шляхтичи весело празнуват своите победи над вековния враг на Полша - Русия. Те са убедени, че скоро Русия ще бъде изцяло покорена. Веселбата им е прекратена от пристигналия пратеник, който съобщава, че въстаналият руски народ, предвождан от Минин, е разгромил полските войски. Крал Сигизмунд заповядва веднага да тръгнат нови войски срещу Минин и да го ударят в гръб. Дръзкият предводител на въстаниците трябва да бъде доведен в Полша жив или мъртъв.
Трето действие
В къщата на Иван Сусанин в село Домнино. Текат приготовленията за сватбата на Антонида и Собинин. Идва Сусанин с радостната вест, че Минин е нанесъл ново поражение на поляците и войниците му са наблизо. Запален от подвизите на въстаниците, малкият Ваня мечтае да постъпи войник в руското опълчение. Сусанин благославя годениците и сватбата започва. Веселието е прекъснато от конски тропот и нахлули в къщата въоръжени поляци. Те искат от Сусанин да ги заведе в лагера на Минин, но той твърдо отказва. Иван Сусанин никога няма да предаде родината си! Поляците го заплашват със смърт, после искат да го подкупят. Сусанин отново отказва, но разбира, че няма изход: или трябва да предаде своите, или да умре. Старият селянин решава да измами нашествениците. Докато се преструва, че приема златото, той прошепва на Ваня да отиде до лагера на Минин и да го предупреди за опасността. Сусанин се прощава с Антонида и повежда поляците, но не към лагера на русите, а към непроходимата руска тайга. Там ги очаква сигурна гибел...
Четвърто действие
Манастир в гората. Ваня е успял да изпълни поръчението на баща си. Той е преминал без страх тъмната заснежена гора и нетърпеливо тропа на желязната врата на манастира. На излезлите от манастира руски бойци Ваня разказва, че враговете са наблизо. Минин събира войските си, взима Ваня за водач и тръгва срещу поляците.
Сред непроходимата и снежна руска гора Иван Сусанин е довел враговете на своя народ. Изморените и премръзнали поляци се опитват да разберат дали водачът им не ги е измамил или е сбъркал пътя? Сусанин смело им отговаря, че нарочно ги е довел тук, където ще намерят смъртта си. Разярени, поляците насила искат да го накарат да ги изведе от гората, но той отказва. Тогава те се нахвърлят върху него и го убиват. Иван Сусанин умира горд, че е изпълнил своя дълг пред родината.
Епилог
Червеният площад в Москва. Народът се е събрал тук, за да отпразнува победата си над поляците. С възторжени възгласи всички посрещат храбрите воини, които са спасили родината от нашествениците. Възпяват се и загиналите за свободата герои.
