Карин Околие е свикнала да бяга на две писти. Когато спринтира на лекоатлетическия стадион, секундата отмерва всяко едно нейно движение, мимика, емоция, жест. А иначе обича да разтегля времето, за да успее максимално да му се наслади.
24-годишната Карин дължи името си на своята африканска баба Каролина, а красивата усмивка и карамеления цвят на кожата – на любовта между българка и нигериец. И въпреки че е израснала в страната ни, поравно усеща жилки от двете си природи. Като темперамент съм доста по-топла и лесно се сприятелявам с хората, а и много обичам музиката, което е типично африканско, казва тя.
Лека атлетика или балет – детската дилема Карин решава в името на спорта и вече дванайсет години се усъвършенства в най-бързите дисциплини 100 и 200 метра. Така на лятната младежка олимпиада в Сингапур тя се класира пета в бягането на 200 м. с личен резултат. Поставя и два национални рекорда в същата дисциплина – в зала при девойките до 16 години и в младша възраст. А днес основната й спортна цел е да се класира за олимпиадата в Токио през 2020 г. и защо не – да бяга рамо до рамо с Ивет Лалова, на която все по-често я оприличават.
Разбира се, че ми е приятно, но истината е, че ние сме изключително различни – смята Карин Околие. – Ивет Лалова е страхотен атлет, тя е лицето на нашия спорт и всички в света на леката атлетика свързват България именно с нейното име. Така че за мен това е комплимент – макар далеч да не съм стигнала нейните заслуги, но същевременно се радвам, когато ме уподобяват на самата себе си.
Двете лекоатлетки обаче имат една безспорна прилика и тя е харизмата, която ги откроява и на пистата, и в живота. Затова и Карин често позира пред фотообектива просто като хоби, а останалото си време посвещава на учението – завършва маркетинг в НБУ и на личния си блог My book of Inspirations, от който струи най-чиста радост от даровете на битието.
Идеята ми е да карам хората да се чувстват добре, да ги вдъхновявам да се усъвършенстват и да не се отказват – казва тя. – Много ми харесва да се занимавам с блога си, защото ме откъсва от света на спорта и ми помага да се видя в друга светлина. Пиша за неща, през които самата аз минавам, но винаги по позитивен начин. Последният ми пост например е за това как да разпределяме по-ефективно времето си, за да се справим качествено с всичките си задачи. Обичам също така да пиша по-философски неща, които обаче избягвам да публикувам, тъй като си мисля, че хората предпочитат да не се затормозяват с тежки текстове.
Като космополитен човек Карин е отворена към многообразието на света, очаквайки той да й отвръща сякаш е огледало. Ала като единственото тъмнокожо момиченце в училище нейните жизнерадостност и доброта не винаги се отразявали в поведението на другите деца, които често я сочели с пръст.
Усещала съм, когато хората не ме харесват, но по-грубите моменти са били единици – спомня си Карин Околие. – Днес обаче срещам все по-малко изумени погледи на улицата и за това помагат интернет, телевизията, а и хората пътуват повече. По принцип хората подхождат с предразсъдъци не само към другия цвят на кожата, но и към всичко, което не са свикнали да виждат или е ново за тях. И бих казала, че това е доста българско, защото целия си съзнателен живот съм прекарала тук и усещам, че хората обичат традиционните си неща. Но за да се развиваме и ставаме все по-добри във всяко отношение, ние трябва да попиваме новото – в него няма нищо странно, просто трябва да му дадем шанс. Т. е. трябва да опитаме, за да кажем, че не ни харесва, а не веднага да го заклеймим.
Снимки: личен архив
