Резерви в чуждестранна валута на Китай се понижиха по-рязко от очакваното, достигайки през октомври 18-месечно дъно вследствие на растящите търговски търкания със САЩ, което предполага, че оторизираните власти в страната биха могли леко да увеличат провежданите интервенции, за да предотвратят срив на местната валута под ключовото ниво на подкрепа от 7 юана за един щатски долар.
Валутните резерви се понижиха в рамките на октомври с цели 33,93 млрд. долара до 3,053 трлн. долара, показват данни на Китайската централна банка, цитирани от Ройтерс. Това представлява най-солиден спад от декември 2016-а година насам и в сравнение с намаляване на резервите с 22,69 млрд. долара през септември, докато очакванията на финансовите пазари бяха за по-умерено тяхно понижение с 27 млрд. долара до 3,06 трлн. долара.
Китайският валутен регулатор приписва този спад на корекциите в глобалните цени на активите и на нарастването на индекса на долара спрямо останалите водещи валути с 2,1 на сто.
Трябва да се има предвид, че през октомври юанът се понижи с 1,5% спрямо долара, отбелязвайки загуба за седми пореден месец в резултат на ескалиращата търговска война на Китай със САЩ, като към края на миналия месец се доближи до ключовото психологическо ниво от 7 юана за един щатски долар, което за последно беше преодоляно по време на световната финансова криза преди едно десетилетие.
Според неназовани политически източници на Ройтерс, Китай вероятно ще използва огромните си валутни резерви, за да предотврати евентуален пробив през това ключово ниво, тъй като по-нататъшна драматична обезценка на юана рискува да предизвика сериозно изтичане на капитали от страната.
Неотдавнашна оценка на компанията Capital Economics показва, че Китайската централна банка е продала почти 20 млрд. долара от резервите си през септември и още 30 млрд. долара през октомври в опит да ограничи обезценката на юана.
Междувременно китайските резерви в злато се увеличиха през миналия месец до 71,968 млрд. долара от 70,327 млрд. долара в края на септември.
