Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи – духовни, светли и чисти, ни възвисява.
Символът на Майката-земя – на съзиданието, на раждането на живота, присъства в моите женски образи – казва художникът. – И едва ли има по-ярко изразен архетип от този, защото всички ние сме родени от майка и живеем на Земята. В женския образ аз влагам красота и хармония заедно с една вътрешна сила, която присъства в самата природа, една жизнена енергия, която сътворява всичко около нас и самите нас. Разбира се, тези внушения, емоции и форми са изведени още от антично време, а по-късно и чрез канона на православната икона.
Именно в лика на Богородица художникът открива онзи духовен елемент, който в ранните творчески години го отвежда към иконата. В началото на новото хилядолетие той прекарва месец сред тихата обител на Света гора, където рисува образите на светците за изложбата си “Докосване до Атон”. А скоро след това му предлагат да изпише иконата на Св. Клавдий в един параклис в Безансон и образа на Св. Йоан Кръстител в Желязната църква в Истанбул.
Иконата на Св. Клавдий от Безансон е създадена за френска обител близо до швейцарската граница – разказва Валери Ценов. – Дотогава образът му не беше рисуван на икона, защото е католически светец. Но тъй като той е живял през VII век, все пак стана възможно по каноните на православието да бъде направена подобна икона – на основата на миниатюри и други описания за неговото житие. Образът на Св. Йоан Кръстител пък е изографисан по поръчка на Лука Станчев, който е направил много за българската общност в Истанбул и специално за българската църква “Св. Стефан”. Иконата не е голяма и на нея Йоан Кръстител е изобразен като ангел пустинен.
Въпреки че е роден в Северозапада, Валери Ценов избира за свое житейско и творческо убежище Пловдив – домът на многото художници. Влюбва се в него като ученик в художествената гимназия и до ден-днешен античният град разкрива пред очите му все нови и нови пластове история и култура, извикващи възхита. Именно в Пловдив, където преподава на бъдещите художници в Академията, той намира своя автентичен свят, който го изпълва с любов. Затова не са случайни думите му, че една картина трябва да се започне с любов, за да не бъде тя мъртвородена.
Много емоции изпитва художникът, когато застава пред бялото платно – добавя той. – Защото бялото платно е хаос, в който той трябва да влезе и да създаде свое пространство. Но днес бих казал, че не е достатъчно една картина да бъде започната с любов – тя трябва и да бъде завършена с благост, за да осмисли присъствието си в реалния свят. Изобщо художникът стои на границата между духовното и земното и черпи образи от света на идеите и съзерцателното мислене, които впоследствие материализира чрез боите си върху платното.
Изключително ценен във Франция, в момента Валери Ценов представя поредната си изложба там – в културното пространство Porte rouge в Страсбург. За нея той е подготвил картини от циклите “Антични морета” и “Жив свят”, обединени под наименованието “Петият елемент”.
Снимки: личен архив
