Един от градовете, през които в началото на XX век тангото триумфално влиза в Европа, е Париж, където танцът се вписва безупречно в бохемската атмосфера. Оттогава Франция е източник на вдъхновение и признание за музикантите, композиторите и танцьорите на танго. Френската столица отваря и нова страница в историята му, защото там се заражда т. нар. танго нуево. Смята се също така, че иконата на аржентинското танго Карлос Гардел е от френски произход.
За родината на тангото - Аржентина, в предаването „Преди всички“ разказва и Иван Цанков, който от години живее и работи в Буенос Айрес. Съвместно с Аксиния Иванова той прави новини на български и испански език в интернет радиото „Моята България - Гласът на българите в Аржентина“. Иван и Аксиния оглавяват и Асоциацията на българите в Аржентина.
Тангото в Аржентина е просто начин на живот, обяснява Иван Цанков: „Банално казано, то е всичко. По най-оживените улици, на кръстовища, привечер обикновено групи показват танци, танго. Това е особено атрактивно за чужденците, за туристите. Танцьорите охотно се снимат с тях. Предоставят им аксесоари – шапки, шалчета и т.н. Любопитното е, че не само туристите се спират да гледат, а и самите аржентинци с най-голямо удоволствие аплодират."
За Мека на тангото се смята квартал, включен във всички туристически обиколки – Ла Бока:
"Навремето е бил пристанище и там са пристигали тълпите. Най-бедните от тях започвали да си строят къщички, буквално с подръчни материали от контейнери и за да разнообразят малко сивото ежедневие са ги боядисвали в най-различни цветове. Всичко това сега е запазено. Не се разрешава никакво строителство там, за да се запази духа на онова време. Това е един квартал - музей. От там е тръгнало тангото – в началото танц на бедните, но след това и аристокрацията го открива. Сега разхождащите се в този квартал могат на всяка крачка да се наслаждават на сцени, където се демонстрира тангото. Всеки ресторант там, освен хубавата кухня, представя и танго.“
Още детайли за тангото и неговата родина - в звуковия файл.
