Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя.
Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци, броенето на някакъв брой манджи, всъщност ние празнуваме рожден ден без рожденика. Както някога Божият Син се е родил и за Него не е имало място в странноприемницата, така в нашия почти истеричен празник отново няма място за Него. Той отсъства от мислите ни, от сърцата ни и вместо това ние празнуваме себе си и своето желание за радост. Без Спасителя обаче няма истинска радост. И вижте как Бог слиза в живота на човека – той не идва както немогъщите управници на този свят правят, натрапвайки себе си. Всемогъщият идва в тишина и присъства на празника, очаквайки ние самите да се досетим за какво той е дошъл. Но ние се страхуваме да видим своята погибел, своя грях, заради които Бог прие да слезе на Земята.
В тихата и свята нощ децата също очакват своите чудеса. Колко сред тях са чували обаче, че зад образа на Дядо Коледа с подаръците стои Св. Николай Мирликийски – чудото на кроткия човек, който може да бъде пример за подражание в техния живот?
Днес обичаме да казваме, че смирението и самопонизяването – както Христос слиза на Земята заради нас, са за хората, които нямат други качества – продължава отец Владимир. – За светиите обаче трудолюбието, интелигентността, красотата имат стойност, само ако се съчетават със смирението и кротостта. Именно това трябва да казваме на децата, а не от малки да ги правим амбициозни как да оцеляват в този свят и с лакти да си пробиват път по стълбата на суетата. Нека да им казваме, че кроткият и смирен човек живее, твори и благоукрасява другите във вечността – както прави Св. Николай. Затова и да живеят като вечни, а не като временни, като небесни, а не като земни.
Как обаче да преобразим живота си и да извършим личното си чудо?
Най-изморителното на днешното време е, че в него почти не живеят виновни – всички са толкова добри и праведни по Коледа – отговаря свещеникът. – И никой не намира в себе си нищо, което да принесе на родилия се Спасител. Не намира повод за сълзи, за чистене, а онова, което Иисус Христос иска, е да види грешници, които желаят да се променят. Само когато човек спре да мисли за себе си и започне да вижда ближните си, ще се възцари мир. И този мир ще може да пренася своите носители във вечността.
Затова и единствения дар, който можем да поднесем на Бог в този празничен ден, е нашето спасение. Той очаква от нас да се променим и тази метаморфоза. Църквата нарича покаяние. Именно нея трябва да потърсим в тези дни, казва още отец Владимир Дойчев.
Чудото на покаянието, чудото на кроткия човек, който успява да отхвърли от себе си игото на егоизма и да последва Бог. Чудото и на сълзите – човек плаче и от щастие, и от мъка, но на Рождеството тези две усещания се сливат в сълзите, носещи истинския Христов мир. Не подаръците, не търговският център, не лъскавите играчки, а именно сълзите, през които човек вижда Бога и ближния си по-ясно, носят истинската стойност на празника.
Снимки: личен архив
