В Музикалната академия в Будапеща се проведе финалът на конкурса за оперна композиция „Ключ към бъдещето“, учреден от международния оперен фестивал „Барток плюс“ в Мишколц.
В тазгодишното издание на конкурса взеха участие композитори от Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Италия, Испания, Великобритания, Полша, Русия, САЩ, Израел, Гватемала и Бразилия.
4 творби бяха селектирани за участие във финалния тур, където се представят пред публика в полу-сценичен вариант: „Джейн Еър“ от Юрай Филас, „Вещица“ от Петер Андорка, Каменният ангел от Валентин Дубоской и Нора от Албин Фрийс. От тях международното жури в състав големият унгарски композитор Петер Йотвьош, заместник-ректорът на Музикалната академия „Ференц Лист“ Дюла Фекете, диригентът и артистичен директор на фестивала „Барток плюс“ Гергей Кешеяк, италианският композитор Марко Тарали и руският режисьор Василий Бархатов класираха на първо място операта „Нора“ на австрийския композитор Албин Фрийс.
„Идеята ми беше да създам като алтернатива на интелектуалната съвременна музика още една опера за любовта. Любовта очевидно вече не можеше да бъде пресъздавана с музикалните изразни средства на атоналната музика. Интелектуалните или апокалиптични опери на нашето време изглежда също не се интересуват от темата, която доминира във всички класически творби. Затова съвсем съзнателно избрах сантиментално либрето“ споделя авторът. А ето накратко либретото: Бедният грузински студент по музика във Виена Артур Зоненфелс (ролята се изпълнява от мецосопран) се влюбва в Нора ден преди да имигрира в Бразилия. Те прекарват нощта заедно. Артур напуска, а по-нататъшните опити за контакт и брачните планове се провалят поради отказа на родителите на Нора, които унищожават писмата на Артур. Когато той се завръща във Виена 20 години по-късно (сега тенор), той е известен композитор, който страда от заболяване на сърцето. Най-силният му стремеж да изрази чрез музиката си любовта, не е сполучил. Когато Артур среща младата госпожица Дезире в парка, той сякаш вижда голямата любов на младостта си Нора, и получава сърдечен удар. Дезире го връща у дома и Артур разбира, че тя е тяхна дъщеря, за чието съществуване не е знаел, а майка й Нора е починала неотдавна. Изведнъж той разпознава смисъла на абсолютната, чиста любов. Малко преди да получи втори сърдечен удар, от който умира, Артур най-после успява да изрази с музика тази любов.
Действието се развива в края на 19/началото на 20 век. А бих казала, че и музиката звучи неоимпресионистично. Чуйте в звуковия файл.