В небесната фолклорна космогония на всички народи Слънцето заема централно място. То е Бог, но нищо човешко не му е чуждо. Иска да се жени. Проявява капризи. Понякога прави пакости на хората, може да е дори отмъстително. Защо, обаче, нашите предци го наричат Райо, Райко? Ще проследим основни моменти в ритъма на земния живот, определян от изгрев до залез, редуването на сезоните, годишния календар. Как се обяснява парадоксът, че във фолклорното мислене на народната космогония зимата започва още „когато Еньо си намята кожуха”, (а това е през юни). Ще разкажем и за географски обекти и названия, които имат отношение към периодите на равноденствията, слънцестоенето и т.н. С участието на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН , проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей - Русе, историкът и етнолог доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей – Пловдив, пътешественикът Георги Христов, младият учен - астроном Никола Каравасилев от СУ „Св. Климент Охридски”.
