Яница е от Германия, а Тони от България. Обединява ги това, че и двамата като малки от любопитство започнали с пушене на трева. След това бързо станали зависими от различни наркотици.
„Първият път, когато взех наркотик, бях на 11. Имах лошо детство и исках да забравя какво се случи с мен. Употребявах марихуана, но не беше достатъчно, за да забравя миналото си. После минах на екстази. Беше ми много хубаво и се забавлявах като тийнейджър. След това минах на друг вид синтетичен наркотик, от който чувствах любов“, разказа Яница в предаването „Хоризонт за вас“.
Тони също започнал на тази възраст. Искал да принадлежи към силните. Виждал хората със скъпи коли. Те пушили трева, а той започнал да им подражава. Следва продаване на наркотици, абстинентни кризи, кражби, сблъсъци с полицията. След като и Яница и Тони стигат дъното, разбират, че имат проблем, започват да се борят. По различни пътища всеки стигнал до групите на Анонимните наркозависими.
Казват, че те им помогнали.
„В рехабилитацията имаше хора на моята възраст, които ми разказаха за групата за взаимопомощ. Отидох там и намерих хора като мен. Беше чудо, те не ме съдиха - с тях споделях неща, които не споделях дори с най-добрите ми приятели. Те ме приеха такава, каквато съм. Беше голямо удовлетворение, че намерих хора като мен и можех да приема себе си с тази болест“, каза Яница.
Тони пък разбрал за сбирките от негов приятел. Връща се назад във времето.
„Хора в кръг, които говорят някакви неща, които аз не разбирах тогава тотално. Някакви думи като смирение, толерантност – не ги знаех тези неща… Идваха при мен, прегръщаха ме и казваха, че всичко е наред. Дадоха ми телефоните си и ми казаха: „Обади се, когато имаш нужда“
В началото не му се получило.
„Ходех на сбирки, но употребявах… Полека те ми казаха, искаш ли да ти помогнем - детокс и т.н. Не знам как се записах в Суходол за детокс“
След това неговият приятел му помогнал да се задържи чист. Стъпките, през които всеки трябва да премине са 12.
„Има водещ, човек, който събира парите, ковчежник се казва – те са за наем, литература и т.н., има човек, който прави чай – има чай за всички, кафе. Започва сбирката – чете се преамбюл, четат се идни карти и някаква тема се обявява, например: Първа стъпка - безсилието пред употребата и неуправляемост на живота. И започват да споделят хората техния опит. Как остават чисти, какво се случва. По принцип не си даваме обратни връзки и не казваме какво не трябва да правиш. А споделяш опита си…“, обясни Тони.
И за другите стъпки.
„Втора стъпка е да потърсиш помощ от някого – спонсор, който за по-дълъг период от теб е чист, който е минал стъпките и ти предава това, което той знае, като опит. Третата е да промениш нещо – то е като действие“.
И още - всеки трябва да напише морален анализ - да опише какъв е като човек, след това го сподели с другите. Има стъпка свързана с правенето на списък с хората, които всеки в живота си е наранил и опит да се поправят грешките.
От скоро Тони започнал да осъществява и скайп връзки с наркозависими от други страни. Момчето споделя, че в София сбирките са 4 пъти седмично. От скоро срещи има и в големите градове - Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас. Изразява съжаление, че в другите държави тези срещи са много популярни.
Допълва го Яница за групите в Германия.
„Много е голяма. Всеки ден можеш до отидеш на сбирка. Имаме голяма група от Иран, имаме голяма група от англоговорещи. Общността непрекъснато расте. У нас можеш да отидеш на една или две срещи - сутрин, вечер, когато пожелаеш. Радвам се, че сега съм тук, в България и мога да отида на сбирките на анонимните наркозависими и тук. И тук намерих същата любов, която я има и във Франкфурт. Невероятно е“.
А колко е скъпо, как се издържат...
„20 стотинки можеш да оставиш, не е задължително да оставяш повече, колкото имаш“, казва Тони. „Ние казваме, че отдавна си платил цената да стоиш на тези столове“.
Провокиран с въпроса защо продължава да ходи на сбирките, след като вече е чист, не му ли се иска да забрави това минало, да забрави хората свързани с наркотиците, Тони казва:
„Аз не го разбирам така. Имам нормален живот, уча, работя, имам семейство, приятели, занимавам се със спорт. Ходя на сбирка час и половина, мога и да ходя веднъж седмично, не ми е това животът. Животът ми е супер“.
И за загубеното през годините от зависимост.
„Приемам го, че е някакъв опит – грешки, от които съм се научил. И както сега на сбирките…, ако помогна на един човек, значи не е било напразно, ако той остане чист. Винаги можеш да обърнеш монетата наобратно.
Днес и Яница, и Тони са чисти от години. Намерили са си работа, правят планове за бъдещето. Повтарят, че са щастливи.