Павел се лекува от наркозависимостта си. Според него обществото все още не е склонно да приеме него и хората с неговия проблем. Той е родом от град край морето. Започва с дрогата на 13 години. На 18 години влиза в затвора заради кражби. Признава, че сам е продавал наркотици.
„Когато ме хвана абстиненция, разбрах, че имам проблем – че не мога да спра, но и че не искам да спра. От малък израснах на улицата и съм възпитан на улични маниери“, сподели Павел за рубриката на БНР „Избери живота".
Според него проблемът никога няма да отмине, „защото си оставаш наркоман доживот".
„От прекаленото внимание и обич започнах да се натоварвам и да търся причина да се надрусам".
Историята на Павел можете да чуете в звуковия файл.
„Във възрастта 12-13 наркотиците са една от многото опасности пред децата. Разговорът не е нещо изключително и по-специфично от всички разговори, които родителите водят с децата си. Разговорът трябва да е компилация между родители и други възрастни – учители, по-големи каки, батковци, братовчеди. Разговорът трябва да бъде не в смисъл, че има наркотици и че те са тези и тези, а въобще за ситуациите, в които децата се срещат с нещо, което може да навреди на здравето им“. Това каза в предаването „12+4“ Валентина Маринова, психолог, експерт по наркоманиите, и допълни:
„Твърде многото говорене, както и никаквото, могат да имат еднакво непродуктивен ефект. Темата за наркотиците е темата за връзката с връстниците, защото употребата на наркотици започва в приятелска среда".
Интервюто с Валентина Маринова можете да чуете в звуковия файл.