Родители на зависими към наркотиците сигнализираха за проблем при настаняването в единственото държавно здравно заведение в Югоизточна България, което е предназначено за лекуване на зависими – Центъра за психично здраве в Бургас.
Те разказват, че се налага да прибягват до прокуратурата, за да може с полиция децата им да бъдат намерени на улицата и да бъдат закарани до Центъра за психично здраве. Там обаче, им се дава избор дали да се лекуват доброволно или не. Ако изберат първия вариант, от лечебното заведение ги пускат на свободен режим и ако си взимат редовно лекарствата, могат да скитат из града. Това обаче ги излага на риск да продължат да приемат стимуланти, заедно с медикаментите. А последиците от това може да бъдат фатални.
Управителят д-р Надя Желязкова обяснява, че такава е практиката в цял свят.
„Дейността на лечебното заведение е подчинено на Закона за здравето, на Закона за лечебните заведения, на правата на човека, на правилника за устройството и дейността на вътрешния ред, който се утвърждава от Министъра. Всеки злоупотребяващ или зависим към алкохол и психоактивни вещества може да постъпи за лечение при нас доброволно. Прокуратурата разпорежда да се извърши преглед на лицето. Тя не разпорежда някой да бъде доведен, заключен, осъден или настанен някъде. Прокурорската преписка разпорежда лицето да бъде прегледано от специалист дали поведението на това лице е психотично мотивиран. И ако е на лице такава психоза, това налага принудително настаняване за лечение.“
А какво става с бъдещия пациент, който е доведен принудително с полиция, след прокурорско решение и откаже да се лекува?
„Ако няма психоза, това означава, че лицето осъзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи, поради което и избора за оставане е негов.“
Това означава, че в колкото и тежка форма на зависимост да е, ако няма психоза, той не може да прекара абстиненцията си в здравословна, медицинска затворена среда.
Д-р Надя Желязкова ни информира, че зависимите, приети за лечение през миналата година в Бургас са 287, като само за тази година са 162-ма. Колко от тях са изкарали лечението си до край и колко са избягалите, такава статистика не се води.
Родителите на зависими пациенти задават въпроса как да помогнат на децата си? Защото те са с криминални досиета, опасни за себе си и околните, имат нужда от лечение, водят ги с полиция и в единственото здравно заведение в региона ги питат дали искат да се лекуват и употребяващите наркотици имат правото да откажат.
