"Борис Годунов" - музикална драма в четири действия и пролог от Модест Мусоргски
публикувано на 27.09.19 в 14:45
Либрето: Модест Мусоргски, по едноименната трагедия от Пушкин и исторически текстове от Николай Карамзин.
Премиерното изпълнение на операта е на 27 януари 1874 година в Мариинския театър, Санкт Петербург.
Действащи лица:
• Борис Годунов – бас
• Фьодор, негов син – мецосопран
• Ксения, негова дъщеря – сопран
• Дойката на Ксения – мецосопраи
• Княз Василий Шуйски – тенор
• Андрей Шчекалов, секретар на Думата – баритон
• Пимен, стар монах — отшелник, летописец – бас
• Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца – тенор
• Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода – мецосопран
• Варлаам, монах скитник – бас
• Мисаил, монах скитник – тенор
• Кръчмарката – мецосопран
• Уродливия – тенор
• Първи пристав – бас
• Втори пристав – бас
• Митюха, селянин – бас
• Приближен болярин – тенор
• Хрушчов, болярин – тенор
• Първа жена – сопран
• Втора жена – алт
• Рангони, таен йезуит – бас
• Черниковски, йезуит – баритон
• Левицки, йезуит – бас
• Патриарх – без пеене
• Кардинал – без пеене
• Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ.
Действието се развива в Русия и Полша от 1598 до 1605 година.
Пролог
Пред стените на Новодевическия манастир край Москва се е събрала многолюдна тълпа. Тук е дошъл на молитва Борис Годунов, на когото болярите предлагат да заеме руския престол. Годунов сам се стреми към него, но не бърза да даде съгласието си, за да не бъде заподизрян в заграбване на властта. Народът, подканван със заплахи и бой от царските пристави, моли Борис да приеме трона. Явява се секретарят на Думата – боляринът Шчекалов, който съобщава, че Борис Годунов е отказал да приеме руската корона. Той призовава народа да се моли за спасението на Русия. Идват група слепи богомолци, които предсказват смутове и бедствия.
Площад в Кремъл пред Успенската църква, чиито камбани звънят тържествено. Борис Годунов е приел руския престол и днес ще стане коронацията. Започва тържественото шествие, болярите и народът приветствуват новия цар, но Борис Годунов е скръбен и замислен. Зловещото предчувствие е сковало сърцето му.
Първо действие
Уединена килия в Чутовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис. В него той разказва истината за убийството на законния наследник на руския престол — царевич Димитрий, извършено от болярина Борис Годунов. Описанието на Пимен силно развълнува младия послушник Григорий, който живее в килията на стария монах. Като разбира, че убитият царевич Димитрий е щял да бъде сега на неговата възраст, у Григорий блясва смела мисъл: не може ли самият той да стане цар? Григорий решава да вземе името на Димитрий и да започне борба за руския престол.
В кръчма край руско-литовската граница се отбиват трима пътници: монасите-скитници Варлаам и Мисаил и избягалият от Чутовския манастир послушник Григорий. Той е дошъл с намерение да премине границата. След като пресушава набързо поднесената му от гостоприемната кръчмарка чаша, Варлаам подхваща весела песен за цар Иван Грозни и неговата победа при Казан, след която е имало незапоменни пирове и веселби. Скоро, опиянени от виното, монасите Варлаам и Мисаил заспиват. Остава да бодърствува само Григорий. Той е загрижен и разпитва кръчмарката как най-лесно може да достигне границата. Скоро приятната дрямка на монасите е прекъсната от нахлуването на двама пристави, които търсят избягалия еретик Гришка Отрепиев. Григорий взима указа, за да прочете отличителните черти на беглеца. За да заблуди стражата обаче, той описва външния вид на стария Варлаам. За зла участ измамата му не успява. Приставите разбират, че Григорий е търсеното лице. В последния момент той успява да избяга.
Второ действие
Царските покои в Кремъл. Ксения, дъщерята на Борис, оплаква своя загинал годеник. Синът на царя, Фьодор, изучава картата на Русия. Влиза Борис Годунов, обзет от тежки мисли, макар че вече шеста година е на руския трон. Той се мъчи да утеши дъщеря си и казва няколко ласкави думи на Фьодор. Когато остава сам, царят е обхванат отново от мрачните си мисли: народът гладува и проклина името му. Душата на царя се измъчва ден и нощ от угризения на съвестта: постоянно му се явява злодейски умъртвеният царевич Димитрий. Идва княз Шуйски, който сам е бил претендент за престола. Боляринът донася страшна вест - в Литва се е появил самозванец; той се представя за Димитрий и с подкрепата на поляците е започнал борба за руския престол. Борис иска от Шуйски още един път да му се закълне, че царевич Димитрий е бил действително убит. Той с ужас слуша разказа на Шуйски как са отнели живота на спящото дете. Измъчен, царят не издържа страшния разказ и изпъжда Шуйски. Тревогата в душата му е станала ужасна. Той се отпуска отмалял на трона си.
Трето действие
В градината на Сандомирския замък. Войводата Мнишек дава бал. Честолюбивата Марина, негова дъщеря, мечтае да стане руска царица. Тя иска да изпълни намерението си с помощта на Самозванеца Димитрий, който е влюбен в нея. Амбициите й са подхранвани и от йезуита кардинал Рангони, който й казва, че е нейн дълг да се ожени за Димитрий и така да доведе Русия в лоното на Католическата църква. Марина е поканила Димитрий на тържеството в бащиния си дом с намерение да го накара да предприеме незабавно поход срещу Москва.
Димитрий Самозванеца пее кратка романтична ария, докато чака Марина в градината на Сандомирския замък. Мислите му са погълнати от полската красавица, но вместо нея се появява кардинал Рангони, който се опитва да си осигури място в бляскавото бъдеще на претендента за руския престол, като предлага да му стане съветник. В този момент зазвучава тържествен полонез, ознаменуващ пристигането на полските панове и дъщерята на техния предводител Марина. Първоначално тя си играе с чувствата на младия самозванец Димитрий, но когато той започва да й рисува с думи славата и властта, която ще има като бъдещ цар на Русия тя незабавно скланя на увещанията му и започва неискрено да го уверява в любовта си.
Четвърто действие
В Москва пред катедралата „Василий Блажений“. Народ се е събрал пред църквата и очаква излизането на царя. Носят се слухове, че царевич Димитрий не е убит и сега с победоносните си войски приближава Москва. Народът жадно се вслушва в разказите за победите на Самозванеца и наивно вярва, че той ще облекчи страданието му и ще сложи край на бедите, сполетели Русия. Появява се Уродливия. Деца му се подиграват и задигат петачето. От храма излиза Борис Годунов. Уродливия се оплаква на царя от децата. „Заповядай да ги убият, както уби малкия царевич“, му казва той. Приставите се спускат да накажат дръзкия побъркан, но царят заповядва да не докосват “блажения”. Борис дава шепа монети на Уродливия и му казва да се помоли за него. Обаче Уродливия хвърля монетите и отказва с думите: „Не трябва да се молим за царя – Ирод“. Борис Годунов е дълбоко развълнуван от думите на малоумния.
В гранатовата зала на Кремъл заседава съветът на Думата. Болярите обсъждат какво наказание да наложат на Самозванеца, когато бъде заловен. Шуйски разказва на присъствуващите за душевните страдания на царя; той сам е видял как Борис Годунов е отпъждал от себе си призрака на убития царевич. В този момент, с неистов вик “Махни се, махни се, дете!” в залата се втурва като обезумял самия Борис. При вида на болярите царя се овладява. Шуйски му докладва, че в двореца е дошъл някакъв стар монах, който иска да разкрие важна тайна. Влиза Пимен. Старият летописец разказва какви чудеса са се случили на гроба на убития Димитрий. Обхванат от ужас, Борис пада като подкосен; страданията му достигат своя предел. Изнемощял, царят се повдига и със сетни сили повиква сина си Фьодор. В предсмъртния си час той го благославя и му завещава трона на Русия, след което умира.
Горска поляна край градчето Кроми. Разбунтувалият се руски народ довежда вързания болярин Хрушчов. Всички се подиграват на този досегашен потисник. Идват Варлаам и Михаил, които разказват за убийството на царевич Димитрий, извършено от Борис. Появяват се и група йезуити. Те отправят възхвала към възкръсналия Димитрий. Мужиците се нахвърлят върху тях, залавят ги и искат да ги обесят. Вълнението все повече нараства. В това време идва Самозванеца с войската си. Той освобождава Хрушчов и йезуитите и приканва всички да тръгнат заедно с него към Москва. Уродливия оплаква Русия и предсказва тежки изпитания. Народът, обхванат от тревога, наблюдава с ненавист чуждите войски, нахлуващи в Москва.
По публикацията работи: Росица Михова
