Нарушаването на световния икономически ред от страна на САЩ може да достигне важна точка във вторник, която да доведе до загуба на способността на Световната търговска организация (СТО) да се намесва в търговските войни, заплашвайки по този начин бъдещето на базирания в Женева международен търговски орган, предаде Ройтерс.
Две години, след като започнаха да блокират назначенията в организацията, САЩ най-накрая могат да парализират Апелативния орган на СТО, който действа като върховен съд за международна търговия, тъй като двама от тримата негови членове напускат и поради това няма да могат да бъдат налагани решения.
По този начин основни търговски спорове, включително конфликтът между САЩ и Китай, както и наложените от Доналд Тръмп високи мита върху вноса на метали (на стомана и алуминий), няма да бъдат решавани от глобалния търговски арбитър в лицето на СТО.
Стивън Вон, който беше главен съветник на търговския представител на САЩ през първите две години от мандата на Тръмп, заяви, че много спорове ще бъдат уредени в бъдеще чрез преговори.
Според критиците това означава връщане към следвоенния период на несъгласувани споразумения, чиято цел беше да бъдат отстранени посредством създаването на Световната търговска организация през 1995 година.
Посланикът на ЕС в СТО заяви пред колегите си в Женева в понеделник, че парализата на Апелативния орган рискува да създаде система от икономически отношения, основани по-скоро на сила, а не на правила.
Осакатяването на Апелативния орган за уреждане на спорове идва и в момент, когато СТО също така се бори в другата си основна роля по отношение на отваряне на пазари.
Клубът на 164-те държави членки на СТО не е постигнал никакво международно споразумение, откакто се отказа от т.нар. "Кръг преговори Доха" през 2015-а година.
Фил Хоган, новият еврокомисар по търговията, заяви в петък, че предназначението на СТО вече не е подходящо и организацията се нуждае от реформи, надхвърлящи само досегашното фиксиране на механизма за обжалване.
Правилата на СТО трябва да се променят по-специално по отношение на развитите страни, за да се вземат предвид държавните предприятия и тяхното финансиране.
През 2017 година Япония се обедини със САЩ и Европейския съюз в съвместно предложение за определяне на нови глобални правила относно държавните субсидии и принудителния трансфер на технологии.
САЩ също така настояват да се ограничи възможността на членовете на СТО да предоставят статут на развиваща се държава, което би дало по-дълъг срок на дадена страна за прилагане на споразуменията на Световната търговска организация.
Такива "развиващи се страни" включват Сингапур и Израел, но Китай е ясният фокус на внимание.
През миналата седмица американският министър на търговията Уилбър Рос заяви пред Ройтерс, че САЩ искат да прекратят отстъпките, предоставени на намиращите се в "затруднение развиващи се икономики".
"Ние глезихме някои държави от много, много дълго време, така че е естествено те да дават отпор, когато се опитваме да променим нещата", посочи той
Проблемът с реформата на СТО е, че промените изискват постигане на консенсус. Това включва и китайска подкрепа, тъй като Пекин е важен члена на базираната в Женева организация.
Пекин публикува собствени предложения за реформа с поредица от жалби срещу действия на САЩ. Реформата трябва да разреши решаващи въпроси, застрашаващи съществуването на СТО, като същевременно запазва интересите на развиващите се страни.
Много наблюдатели смятат, че СТО е изправена пред ключов повратен момент в средата на 2020 година, когато министрите на търговия на държавите-членки ще се съберат, за да опитат да постигнат многонационална сделка за намаляване на риболовните субсидии.
"Не СТО ще спаси рибата. Рибата ще спаси СТО", посочи едни от представителите на организацията.
