Коронавирусът дойде в България в доста сложен момент. Откъм Турция хиляди напират да влязат в ЕС и макар да нямат големи шансове да преодолеят строго охраняваните граничните заграждения, ситуацията притеснява както населението, така и властите. Вътре в самата България върлува втора вълна от сезонния зимен грип, училищата са в грипна ваканция, прекратени са свижданията в болниците, отменени са планирани хирургически операции. Когато към всичко това през уикенда се добавиха и първите регистрирани в страната случаи на коронавирус, последваха извънредни мерки за локализиране на заразата и предотвратяване на паника сред населението. Положението е под контрол, животът следва своя път с поносими смущения и умерени ограничения, но никой не може да каже как по-нататък ще се развият нещата.
На този фон бизнесът в страната няма как да е спокоен и да не се подготвя за неблагоприятна ситуация и шокове както от страна на вътрешния, така и на външните пазари. Кризата е глобална и тревогата обхваща все повече страни по света. А с много от тях икономическите и търговските връзки на България са много силни и от тях в значителна степен зависят български предприятия, които играят важна роля за ръста на БВП, понижаването на безработицата и повишаването на доходите. На видеоконференция с участието на лидерите на Израел, Унгария, Румъния, Италия, Австрия и Кипър, българският премиер Бойко Борисов изтъкна, че „важно е светът да се напрегне и да намери решение, защото стопанската и финансова криза чукат на вратата“. Специалният антикризисен щаб обеща мерките срещу заразата да не бъдат такива, че да увредят бизнеса.
Ако съдим по страните, които са по-силно заразени с COVID-19, българската икономика се изправя пред доста нови предизвикателства и изпитания. Експертите смятат, че най-силно ще бъдат засегнати секторите на туризма, транспорта, развлекателния бизнес и индустриите, които работят предимно за износ. Вече има отменени резервации за почивки през лятото на българското Черноморие и ако това продължи под заплаха ще се окаже цялата национална икономика, защото туризмът произвежда около 12% от БВП. Тази угроза се подсилва от явните вече тенденции на забавяне на икономиките в големите страни от ЕС, които са основни външнотърговски партньори на страната. Това на практика означава, че българските експортни предприятия ще получат по-малко поръчки от външни контрагенти. За някои фирми това може да се окаже фатално.
Развлекателната индустрия в страната няма как да не пострада от силното ограничаване на масовите публични прояви – спортни, музикални, театрални, филмови, културни и т.н. От ставащото в по-силно засегнатите от коронавируса западноевропейски страни може да съдим, че щети ще понесат и ресторантьорството и хотелиерството. Никой, който държи на своето здраве, няма да рискува да участва в прояви с много хора.
Застрашен е и секторът на транспорта, поради свиването на търговията и спада на пътуванията. Някои световноизвестни икономически експерти смятат, че заради епидемията и страховете от нея се наблюдава свиване както на търсенето, така и на предлагането. Най-убедително потвърждение на това е драматичното забавяне на растежа в най-силно засегнатата от COVID-19 страна – Китай, където само от началото на годината износът е спаднал с цели 17%. Срив се наблюдава и на борсите по света, което също говори за спад на доверието на инвеститорите и забавяне на икономическата активност.
Българският бизнес не е самотен остров и няма как да не бъде засегнат от процесите в световен мащаб. Но той също е гъвкав и адаптивен. По-малките предприятия, каквито са над 90% от българския бизнес, по-лесно и бързо се настройват на нова вълна в зависимост от конкретните обстоятелства, посочи в интервю за БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Така или иначе, официално очакваният икономическия растеж от 3,3% няма да бъде постигнат и ще падне до 3%. Това ще се дължи на изчерпването на възможностите на трудовия пазар, на колебливото вътрешно и експортно потребление и на плахите чуждестранни инвестиции. Вероятният спад не е малък и ще обърка доста сметки в икономиката и в страната като цяло.
