Винаги е вълнуващо да можеш да споделиш с хората онова, което обичаш да правиш, и ако можеш, да ги накараш да се усмихнат.
За мен това е фотографията.
Радвам се, че животът ми се подреди, така че всичко се върти около това изкуство (къде с късмет, къде с малко инат).
Всъщност онова, с което се занимавам много отдавна, е дизайн и предпечат в сферата на фотографията. Изключително удоволствие е, когато при мен дойде изложба за предпечат – удоволствие не само от работата, но и от запознанството с творчеството на всеки автор. От всеки случай ми е останал по един добър спомен, понякога много повече.
Понеже видях, че сте представяли един от авторите, с които съм работила, ще си позволя да дам пример. Много емоционална беше работата ми по изложбата на Милен Цветанов „Чернобил – 33 години тишина“. Ето от тази съвместна работа се роди едно наистина прекрасно приятелство и с Милен. До днес поддържаме връзка и дори работим заедно понякога.
Да, фотографията придобива друго измерение, когато се види на принт. Усещането е друго, внушението е друго, дори има аромат.
Всъщност снимките, които виждате, са част от една изложба, която започнах да подготвям, и надявам се скоро да види бял свят. Този проект се роди много случайно. Архитектурата е основният жанр, в който снимам. Обожавам наследството на стария свят – музеите, църквите, където се прекланяш пред таланта на големите майстори. Понякога обаче бягам от това.
Обичам да оставам насаме със сградата в тихите улички и да се забия в някой малък детайл, търсейки символика. Така се появиха прозорците – като отражение на мислите ни, на надеждите, като едни малки вратички, през които бягат сънищата ни.
