Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" (НБКМ) показва възрожденски хумористични вестници във виртуална изложба, пише БТА. Хуморът и сатирата намират място като изразни средства в родния печат две десетилетия след появата на първите български периодични издания - списание "Любословие" (1844) и вестник "Български орел" (1846).
Началото е поставено през 1863 г. от изтъкнатия възрожденски поет, публицист и общественик Петко Р. Славейков, който издава първия хумористичен вестник у нас - "Гайда". До Освобождението излизат само още няколко по-значими издания с хумористично-сатирична насоченост като "Тъпан", "Будилник", "Шутош". Всичките те могат да бъдат разгледани на сайта на Националната библиотека.
С разнообразните си материали (статии, дописки, съобщения, бележки, анекдоти, стихотворения, епиграми и др.) "Гайда" активно участва в борбата срещу гръцкото духовенство и българския консерватизъм. Изданието популяризира идеите за всеобща съвременна просвета, като в същото време показва действителното състояние на училищното дело, подкрепя и насърчава социалната активност на народа.
"Тъпан" е първият печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Основен обект на сатирата му са представителите на "старите" и тяхната организация - Добродетелната дружина.
Вестникът е сред най-богато илюстрираните периодични издания през Възраждането. Карикатурите подсилват ефекта на текстовете и подчертават революционната им насоченост. Само в първата година карикатурите са 56, и са на полския художник емигрант Хенрих Дембицки.
По-късно полският творец илюстрира и Ботевия сатиричен вестник "Будилник". Първият брой излиза на 1 май 1873 г. в Букурещ. Там Ботев разкрива блестящия си сатиричен талант с фейлетона "O, Tempora! О, mores!", публикуван вместо програмна статия.
Сред хумористичните вестници през Възраждането са също "Хитър Петър" (1870-1874), "Звънчатий Глумчо" (1873), "Костурка" и "Изтурка на в. Костурка" (1874). Те обаче излизат нередовно или само в няколко броя. С изключение на "Хитър Петър", те отново са свързани с името на Петко Р. Славейков. С тези вестници той се връща към опита на "Гайда".
С "Гайда", до последните години от живота си, Славейков остава свързан с печата. Независимо че всяко от редактираните от него издания ("Македония", "Ружица", "Пчелица", "Шутош" и др.) има своя специфичност, всичките те са обединени от публицистичния талант на своя създател, посочват от Националната библиотека.
