''Постоянно ми се ще да кажа нещо - по един или друг начин! Моите начини са все свързани с изкуство. Дали ще са картини, нарисувани с маслени бои, или серигафия, акварел... Или колажи от текстилни материали, пластики от хартия, интериорни предмети за вашето удобство. Все е нещо разказано. Дали видяно, но доизмислено". Така "рисува" своя портрет художничката Галя Чунтова.
Тя определя себе си като "нещо средно между „Хвърчащите хора" на Валери Петров и „Ние, врабчетата” на Радичков". Харесва много следната мисъл на Радичков: "Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!".
Когато рисувам, се чувствам истинска, жива и нищо не ме плаши, признава Галя Чунтова.
Напоследък открива, че кризите я зареждат и правят картините й по-цветни. Работата с различни техники е един начин да не стои на едно място и винаги да открива нови неща за изработване или рисуване.
"За 30 години артистични изяви, съм осъществила само шест самостоятелни изложби, но всички - премислени до последния детайл, преживени до последната мазка или щрих. През останалото време участвах и в много общи многогодишни изложби, като 30/30 в галерия "Астри" и съвместни с приятели, колеги".Галя Чунтова ни предлага разходка из своето ателие и своя дом, в който повечето мебели са реставрирани от самата нея и живеят нов живот.
Снимки: Ани Петрова
