Икономическият растеж в страната се забави рязко през първото тримесечие на настоящата година най-вече в резултат на отслабване на крайното потребление още преди коронавирусната пандемия да засегне тежко както българската, така и икономиките на основните търговски и бизнес партньори на нашата страна, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).
Брутният вътрешен продукт на България се повиши през първото тримесечие на 2020 година с едва 0,3% спрямо последните три месеца на миналата година, когато нарасна с 0,8%, докато на годишна база икономическият растеж се забави рязко до 2,4% след растеж с 3,1% в края на 2019 г.
Това представлява най-слабото нарастване на БВП на тримесечна база от началото на 2014 г., докато икономическата експанзия на годишна база е най-слаба от третото тримесечие на 2014 година.
Данните на НСИ показват, че принос за макар и слабия икономически растеж през периода януари - март 2020 г. спрямо предходното тримесечие оказва увеличението на износа на стоки и услуги с 0,1% при понижение на вноса с 0,2%. Външнотърговското салдо е положително и в подкрепа на растежа на БВП.
Крайното потребление обаче, което по принцип е важен двигател за растежа на икономиката, се сви през първото тримесечие с 0,1% след растеж с 1,1% през предишните три месеца, като неговият растеж на годишна база се забави до 4,1% от 6,3% в края на предходната година.
Бруто образуването на основен капитал обаче се понижава с 0,9% спрямо предишните три месеца, когато се сви с 3,7% и на годишна база отбеляза спад с 5,3%.
Износа на стоки и услуги на годишна база се повиши през първото тримесечие с 1,1% спрямо година по-рано и след спад с 0,4% в края на 2019 г., достигайки 16,8475 млрд. лева (67% от БВП), като в същото време вносът се свива на годишна база с 0,6 след понижение с 0,2% през четвъртото тримесечие на 2019 година и е в размер на 16,6976 млрд. лева (или 66,4% от БВП).
НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна през първото тримесечие на 2020 година.
През трите месеца до края на март общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижи с над 100 хиляди спрямо края на 2019 г. до 3,1072 милиона, от които 1,6671 милиона са мъже и 1,4401 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години се понижи до 52,4% от 54,0% в края на 2019 г., като при мъжете този дял е 58,7%, а при жените - 46,7%.
Общо 1,9873 милиона от заетите работят в сектора на услугите (или 64,01% от всички заети лица), в индустрията са заети 935,6 0 хиляди (или 30,1% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 184,3 хиляди (или 5,9%).
Броят на безработните през първото тримесечие на 2020 г. е 148,9 хиляди спрямо 138,5 хиляди в края на предходната година, докато коефициентът на безработица се повишава до 4,6% от 4,1% през последните три месеца на 2019 г., но намалява с 0,4 процентни пункта спрямо първото тримесечие на миналата година.
НСИ отчита, че най-малък процент безработни през последното тримесечие на миналата година са тези с висше образование (11,2% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (39,1% от всички безработни) и лицата със средно образование (49,7% от всички безработни).
Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 1,7%, сред лицата със средно образование е 4,0%, а сред хората с основно и по-ниско образование достига 14,1 на сто.
