Защо избрах фотографията или тя избра мен? Въпроси, на които вече след много години имам отговор. Всичко започна с рисуване, години в подготовка.
И премина в картини, които виждах, открадвах, пресъздавах и грижливо събирах.
Нe станах художник.
Вселената е имала други планове за мен. Събирах събития. Красиви и не толкова. Понякога страшни, друг път непонятни, с липсата на логика и свян.
Имаше и красиви и до сълзи емоционални. И цветни, каквато е само природата.
Усмихнати и чисти като детския поглед.
Това беше периодът на репортажната фотография. Имах шанса да заснема паметни и важни събития. Получих награди за работата си... Динамика и надбягване с времето. Когато след 25 години този период внезапно приключи, бях объркана, гневна и тъжна. Но това беше поредният дар, който получих.
Открих по-красивата част на фотографията. Създадох мое студио...
Започнах да дарявам спомени. Детските усмивки, неповторимият и позабравен аромат на новородените бебета, съпреживяната радост на сватбените тържества и много щастливи и усмихнати семейства, очакващи първата си рожба.
Когато снимам, забравям всичко останало, отивам в друг, само мой свят. Невероятен шанс е - работата ти да е любов, необходимост и безкрайно удоволствие. Благодаря на вселената за този дар.
Времето е безкрайна величина, но за нас, хората, не е така. Раждаме се, порастваме и на свой ред създаваме свои деца. Отглеждаме ги с най-голямата си любов да пораснат и да станат добри.
Но времето лети и спомените от най-милите и вълнуващи моменти избледняват.
Тогава, когато децата ни са пораснали и всеки е тръгнал по-своя път или сме се събрали на голям фамилен празник, може да отворим албумите със снимки или да седнем пред екрана на компютъра. Да се върнем там, далеч, в началото на нашата приказка. И да разказваме и преживяваме отново прекрасни и вълнуващи моменти.
Безкрайно съм щастлива, че и аз съм помогнала малко за това.
Юлиана Николова
https://www.facebook.com/JulianaNikolovaPhotography/
