Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политици поеха ангажимент към забраната на фермите за ценни кожи у нас

Снимка: Ройтерс

В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.

Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.

Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално чрез газ или електричество.

Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.

Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.

В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.

На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.

Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.

Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.

Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.

Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.

„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.

Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.

Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна