Здравейте и благодаря за поканата!
Казвам се Елица и съм от Пловдив. Преди 15 години любовта ме доведе в Швеция. Съпругът ми е швед и така, окрилена от любов към него, попаднах от големия град в едно съвсем малко селце в шведската гора. Колкото и смешно да звучи, за мен изразът “ Да хванеш гората!“ важи в пълен смисъл.
Гора, диви животни и не толкова много човешка реч е моето ежедневие! Сърнички и малки еленчета ни посещават често. Една любопитна лисичка реши, че домът ѝ е нашият двор! Дори баба Меца се появява в близост понякога през пролетта след зимен сън! Имам доста голямо семейство. Аз и съпругът ми имаме общо единадесет деца и засега осем внука! Дали защото винаги покрай мен е имало деца или просто вътрешната ми нагласа е такава, но за мен целия живот е една приказка. Не винаги най- веселата. Но задължително с положителен край! Това ми светоусещане мисля, че се отразява и във фотографиите ми! В света, който ме обгражда тук, виждам малки чудеса ежедневно. Чудеса, които за мен е радост да споделям с хората, които виждат снимките ми. Шведите имат един израз: “ Споделена радост е двойна радост!”
Районът, в който живеем - Хелсингланд, е прочут със своите над хиляда стари чифлика. Няколко от тях са записани като част от наследството на ЮНЕСКО. Сърцето ми бие много по-учестено, когато съм на едно такова място и имам възможност да снимам.
За мен голяма символика има и във фотографии на прозорци. Всеки прозорец е една картина сама за себе си. Картина, която ни разказва своята история различна за всеки сезон! Последната изминала година под знака на пандемия се отрази по някакъв начин на всички нас. За мен беше година за вглеждане в себе си. Какво искам?! Какво е важно за мен?! Кое ме кара да се усмихвам?!
Дадох си сметка колко много означава за мен фотографията. И така, взех едногодишен неплатен отпуск от работата си и от есента на 2020 година, вече като 48-годишна, седнах отново на училищната скамейка. В момента уча по едногодишна програма фотография и филм в един шведски колеж. Радвам се за решението си. Научаваш много както технически, така и като теория. И е чудесно да общуваш с хора със същите интереси и да обменяш мнение с тях.
В момента подготвям изложба , която ще бъде с тема Хелсингланд (района в който живеем). Много от фотографиите на изложбата ще бъдат от старите местни чифлици с красиви стенописи. История, която бих искала фотографиите ми да разкажат на всички посетители .
