Икономиката на Франция се сви по-малко от очакваното през последното тримесечие на 2020 г., тъй като въведените противоепидемични мерки не бяха толкова тежки, колкото по време на първия локдаун заради Covid-19 през пролетта на миналата година.
Брутният вътрешен продукт на втората по сила икономика в еврозоната се понижи през четвъртото тримесечие на изминалата година с 1,3% спрямо третото тримесечие, когато нарасна силно с 18,5%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за доста по-сериозен спад с 4 на сто.
Това показва експресната оценка на френската национална статистика INSEE, представена в петък.
Спрямо година по-рано БВП на Франция се понижи през последното тримесечие с 5,0% при очаквания за по-силен спад със 7,6% и след понижение с 3,9% през третото тримесечие на 2020 г.
За цялата изминала „пандемична“ година френският БВП се сви рязко с 8,3% след повишение с 1,5% през 2019 г. Бюджетната прогноза на френското правителството обаче беше за още по-дълбока рецесия от 11 на сто.
Графики на БВП на Франция на тримесечна и на годишна база
По-рано този месец Международният валутен фонд прогнозира, че френската икономика ще нарасне с 5,5% през 2021 г. и с 4,1% през 2022 г.
Заради въведения втори локдаун в страната от края на есента и началото на зимата, разходите на домакинствата спаднаха през четвъртото тримесечие с цели 5,4% спрямо предходните три месеца, докато държавните разходи се свиха с 0,4 на сто.
През четвъртото тримесечие потреблението на домакинства на стоки е намаляло с 3,1% след спад с 4,2% през третото тримесечие.
Междувременно бруто образуването на основен капитал във Франция се увеличи с 2,4%, износът скочи с 4,8%, а вносът нарасна с 1,3 на сто. Външната търговия оказа положителен принос с 0,9 пункта към БВП.
Промяната на бизнес запасите пък допринесе с 0,4 пункта към френския брутен вътрешен продукт.
Френската статистика представи и последни данни за разходите на домакинствата през последния месец на миналата година, като те нараснаха през декември с цели 23% спрямо ноември, когато потреблението се сви с 18% в резултат на наложния тогава втори Covid локдаун във Франция. Скокът се дължеше на известно разхлабване на противоепидемичните ограничителни мерки около коледните и новогодишните празници.
Потреблението на промишлени стоки се повиши през декември с 9,8%, а потреблението на храна нарасна с 0,7%, докато разходите за енергия се свиха с 5,1 на сто.
