Здравейте!
Първо искам да благодаря на Ани Петрова за поканата. Казвам се Калин Ботев и съм на 31 години. Занимавам се със създаване на съдържание във всякакъв дигитален формат (снимки, клипове, приложения, сайтове). Работя в студио, наречено South Style Movies, на което съм съосновател. Роден съм в град Кърджали, обичам красотите на Родопите и се старая да ги показвам на света през своя поглед. През последните няколко години фотографията се превърна в една голяма и неделима част от моя живот.
Как се случи това?
За първи път се докоснах до фотографията в 5 – 6 клас на кръжок за ученици в ОДК Кърджали. Там ни показаха процеса на заснемане и проявяване на черно бели снимки. Тогава фотографията ми се стори интересна, но и доста недостъпна и трудна за практикуване. Години по-късно покрай приятели и познати имах шанс да се докосна до огледално рефлексен цифров апарат. Това се случи към 2008 година, тогава разбрах, че е само въпрос на време да си купя приличен апарат и да започна да снимам. През лятото на 2012 година дългоочакваният момент настъпи, вече бях горд собственик на Canon EOS 550D в комплект с китов обектив 18-55мм. Първоначално подходът ми към фотографията беше чисто технически. От ден първи снимах в RAW формат и експериментирах до каква степен могат да се обработват кадрите.
Първо се запалих по снимането на панорами. Научих как да ги заснемам и сглобявам, така че да имат максимална разделителна способност. Тогава се опитвах да направя пълна 360 градусова панорама, но след няколко неуспешни опита и малко четене по темата в интернет разбрах, че за целта ми трябва панорамна глава. Този вид техника беше доста скъпа, затова реших, че ще си я направя сам. Без проблеми успях да проектирам панорамната глава и да намеря кой да я ми изработи. От както я имам, не съм имам проблеми със сглобяването на панорами. Следващата стъпка беше заснемането на 360 градусова панорама в HDR - формат, за осветление на сцени в 3D софтуер. Заснемането ставаше с комбиниране на 9 експозиции за всеки кадър, което беше възможно благодарение на „Magic Lantern“ безплатна добавка към софтуера на камерата. По късно се сдобих с обектив Canon EF 70-200 f/4 L USM. Благодарение на него заснех и сглобих 1469 мегапикселова панорама на град Кърджали, което си беше изпитание. До този момент подходът ми към фотографията беше чисто технически и лишен от артистичност.
След известно време стигнах до извода, че трябва да си купя по-добра камера. Направих задълбочено проучване и се спрях на Nikon D5300 с китов обектив 18-140 мм. През лятото на 2015 година успях да продам всичката си Canon-ска техника и да си купя избраните камера и обектив. В този момент за мен започваше да се открива артистичната страна на фотографията. Вече започвах да си представям как ще изглежда готовият кадър още докато го снимам, и придобивах усет за композиция. Леко по леко направих прехода от просто обикаляне и щракане, към планиране на снимките и търсене определи места, атмосферни условия, перспективи и светлина. Освен снимките снимах редовно и таймлапси. Има нещо изключително в това да снимаш цял час залез и след това да го събереш в 20 секунди. Покрай таймлапсите започнах да снимам и нощни снимки. Тогава се сблъсках за първи път с най-голямо ограничение от страна на техниката ми, а именно обектива. Реших, че вече ми е време за по-сериозен такъв. Спрях се на Sigma 18-35mm f/1.8 DC HSM Art. И до ден днешен снимам с него и съм изключително доволен.
На 01 Август 2017 година ми доставиха дрон Dji Mavic Pro, с който летя и до днес. Никога няма да забравя първите си полети с него и колко нереално ми се струваше, че има машинка с подобни възможности. Спокойно мога да кажа, че пред мен се откри една напълно нова вселена. От начало се притеснявах, но слава богу до сега не съм имал инциденти. Първоначално снимах предимно видео клипове, но постепенно започнах да наблягам на снимките. Леко-полека започвах да споделям кадрите си във Facebook с цел да получа обратна връзка за това какво се харесва, към кои места хората имат афинитет и като цяло да придобия представа какви снимки биха споделяли. Интересът към кадрите растеше постоянно, а аз продължавах да снимам редовно.
Друг кадър, към който се стремях в продължение на две години, беше зимен залез над Перперикон.
Зимата в тази част на Родопите е доста мека и напоследък рядко вали сняг. Поради тази причина, когато падне сняг, трябва да се снима на момента. Така февруари 2020 година успях да заснема няколко зимни кадъра, за които отдавна съм си мечтал. За реализацията им трябваше да изляза да снимам в 3 следобед и да се прибера в 10 сутринта, но напълно си заслужаваше.
В ярък контраст с планираните и дълго очаквани кадри, понякога природата предлага неочаквани възможности. Така например след дъжд се получи този кадър на язовир Кърджали и града на заден план.
Най-трудните за правене снимки с дрона са нощните. Те изискват абсолютно различен подход. Техниката, която използвам, се нарича симулирана дълга експозиция. Процеса се състои в правене на колкото се може повече снимки с дълга експозиция и достатъчно високо ISO. Важното е да са експонирани добре и да не са размазани, шумът в снимките не ни интересува, за него ще се погрижим по-късно. След това кадрите минават първоначална обработка (експозиция и цветови баланс) и тези, които не са размазани, се вкарват във фотошопа. Там те се вкарват като отделни слоеве и се наместват един върху друг. По този начин можем да ги превърнем в умен обект и да ги третираме като статистически данни. Ако изберем да получим осреднен резултат от кадрите, тогава получаваме изображение без шум, ако изберем да получим максимална стойност, получаваме най-светлия пиксел от всички снимки. По този начин съм направил следните снимки.
За мен фотографията е едно страхотно изкуство. Даващо ми възможността да споделя красотите на заобикалящия ме свят, да покажа една различна и невиждана от повечето хора перспектива. Фотографията и летенето с дрон дават голяма творческа свобода, придружена със своите уникални предизвикателства. Има хора, които гледайки една снимка, си мислят, че е направена за миг някак си между другото. Но всъщност много усилия са необходими, за да избереш място, композиция, да уцелиш правилното време и да се получи добър кадър. Освен това в процеса на обработка също си изправен пред редица избори определящи цялостното излъчване на кадъра. Това, което най-много ме привлича към фотографията, е фактът, че с няколко часа труд и малко късмет мога да постигна зашеметяващо и въздействащо изображение. Без значение какъв обект снимам постигането на желания резултат е въпрос само на няколко проби, а в процеса трупам нови знания и опит. Когато излизам да снимам, се откъсвам от компютъра, пред който прекарвам твърде много време. Излизам сред природа и се срещам с нови хора, или пък ставам рано и посрещам изгрева. По този начин се откъсвам от натоварено ежедневие за глътка вдъхновение и спокойствие.
, за да научите най-важното от деня!
