Една любопитна скулптура се появи преди дни в Зоната за обществен достъп в Бургас и буквално взриви общественото мнение. Леко стряскащата визия на човек с вериги и с две лица – човешко и вълче и масонски символи в основата, доведоха до сериозни дискусии в общественото пространство. А паметникът наистина просто се „появи“ – без да е минал изискваните по общинските правила процедури.
Близо четириметрова скулптура е на Боян Мага, сочен за един от създателите на богомилството.
Още преди година, авторът на проекта Георги Андонов, го представи в ефира на БНР-Бургас:
„Всички сте чували за Вениамин, това е български принц от 10 век, т. нар. Боян Мага. Той е бил посветен в с. Бяла Вода (в Малко Търново – б.а.) и той е получил консуламентум от едни магьосници, които идват от Сирия. Хора, които проповядват гностицизъм, херметизъм. След това, той се връща в Плиска и създава богомилството. Което пък, оттам – нататък, се развива из цяла Европа“, разказа тогава художникът
Георги Андонов отказа да застане отново пред микрофон, заради натрупалото се обществено напрежение по темата и ни изпрати становище на доц. Веселина Вачкова от Института за Исторически изследвания към БАН.
А кой е Боян Магесник? Доц. Вачкова пояснява, че Боян Вениамин е напълно реална историческа фигура. Нещо повече – той е царски потомък на най-дълго управлявалата у нас династия Дуло. Боян е син на цар Симеон, вероятно като него е завършил Магнаура и е бил пръв дипломат на брат си цар Петър. Това, че е предвождал българските делегации в екзотичното „облекло“, с което е представен и в монумента на Георги Андонов, е било добре обмислена българска дипломатическа тактика, а не някакво лично негово връщане към езичеството. Боян е описан подробно в две от съчиненията на неговия съвременник, Кремонския епископ Лиутпранд, пояснява Вачкова. Още по-подробни са описанията в руския фолклор. Там принц Боян се превръща в носител на не само на редките способности да се превръща във вълк (и други зверове), но и да омагьосва природата с песните и свиренето си. В българската култура Боян категорично не е езически образ. Личността му е свързана с богомилството, без чието влияние Ренесансът, Реформацията и ред други европейски културни феномени биха закъснели с векове, пояснява Вачкова.
А мненията за паметника са полярни. Докато снимаме монумента, няколко души го заглеждат и обсъждат. Едните казват, че е отвратителен и прилича на таласъм и че богомилството няма защо да бъде възхвалявано. Според две жени, които също се спират да го гледат, паметникът е интересен, въздействащ и богомилите трябва да се помнят.
Мненията сред експертите също са полярни. Редица проблеми има пред скулптурата на Боян Мага, коментира художникът и историограф Митко Иванов. Едната от нередностите е, че скулптурата е напълно анонимна – нито име на автор, нито кого изобразява, добави той:
„Кой и как е издал разрешение за поставяне на тази скулптура? Лично аз съм участвал в процедури по поставянето на 7-8 паметни плочи и трябва да ви кажа, че процедурата е изключително дълга и сложна. Тя продължава с месеци. Свързана е със страшно голяма документация. С обществени комитети за подкрепа. С обществени обсъждания, абсолютно задължително“, казва Иванов.
От естетическа гледна точка, творбата не ми харесва, имам редица забележки по нея, коментира художникът, но уточни, че това е негово лично мнение.
Проектът за скулптура на Боян Мага не е постъпвал в Община Бургас и не е съгласуван с нас, информираха от администрацията след наше запитване. Той е монтиран в зоната за обществен достъп на пристанището и за него важи наредба на министъра на транспорта за преместваеми обекти и декоративни елементи. Разрешение за поставяне, в такива случаи, се издава или от министъра, или от човек с делигирани му правомощия, уточняват от общината.
Поставяне на паметник, дори и на държавен терен, също трябва да мине през общинския съвет, коментира общинският съветник Георги Дракалиев. Собствеността на терена не изключва прилагането на нарочния правилник за подобни дейности, подчерта той:
„В случая, ние обсъждаме тези пластики, скулптури, обемни художествени произведения, които се поставят из града, които не са одобрявани от общинския съвет. А някои от тях нямат одобрение и от някой от администрацията. Не казвам, че общинския съвет трябва да е органът, който да ги разрешава. Но, според мен, каквото и да се постави в града от този сорт, тъй като художествените произведения са един вид лицето на един град, трябва да има един орган, който да одобрява поставянето им“, поясни Дракалиев. Той коментира, че ще се консултира с колегите си за промяна и прецизиране на правилника за поставяне на паметници.
Относно историческия спор за личността на Боян Мага, Дракалиев посочи, че никъде не е доказана неговата връзка с богомилството.
Но, може би, не толкова скулптурата, отколкото символиката на нея, разбуниха общественото мнение. В постамента има няколко знака, единият от които е един от най-известните масонски символи – пергел и ъгъл. Най-остро срещу тях реагираха от партия „Възраждане“, които ги определиха като такива, използвани в сатанистки ритуали, а скулптурата – като отблъскваща и призоваха тя да се премахне, иначе те ще предприемат действия в тази посока.
А какво означават знаците? Три от тях наистина са използвани в масонската символика. Това потвърди един от експертите в областта на семиотиката – проф. Добрин Добрев от Шуменския университет, към когото се обърнахме. Единият е известният като ъгъла и пергела, а на него се вижда името на масонската ложа Бургос. Или, по-точно, виждаше, защото след разгорялата се дискусия, този символ, от задната част на паметника е заличен.
„Те изобразяват една скрита шестолъчка, един универсален културен знак, който символизира единството на материалното и духовното. Тук пергелът е върху ъгъла. Тоест – тук става въпрос за по-висшите степени в масонството. Тоест – дава се превес на духовното. Обикновено, пергелът и ъгълът се изобразяват като преплетени, тоест – като единството на материалното и духовното“, пояснява ученият.
От двете страни на паметника са Слънцето и Луната, които също са част от масонската символика, поясни Добрин Добрев. Те са свързани с идеята за мъжкото и женското начало в природата, добави ученият. Третият символ, коментира проф. Добрев, е приписван на богомилите, но това е плод на литературна измислица, подчертава той. Ученият добави, че харесва скулптурата, но призовава последният символ да бъде заличен от уважение към учението на богомилите.
А дискусията за скулптурата продължава във виртуалното пространство, като се прехвърли и на национално ниво и във Фейсбук хора започнаха да сравняват бургаската със статуите в своя град. И докато харесването е въпрос на личен избор, то остава отворен въпроса как разни статуи и скулптури могат просто да се появят на разни места.
Целите интервюта със събеседниците можете да чуете в прикачените файлове.
