Международният валутен фонд ще повиши прогнозите си за глобалния икономически растеж през 2021 и 2022 г. след миналогодишното свиване с 3,5%, но финансовите условия остават силно несигурни, заяви във вторник управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, предаде Ройтерс.
Георгиева посочи, че световната икономика се намира на по-стабилна основа, след като правителствата похарчиха около 16 трилиона долара за фискални мерки за ограничаване на коронавирусната пандемия и за смекчаване на нейното негативно икономическо въздействие. Развитието обаче се различава опасно в регионите и държавите и дори в рамките на отделните нации.
"Ваксините все още не са достъпни за всички и навсякъде. Твърде много хора продължават да се сблъскват със загуба на работни места и нарастваща бедност", каза тя пред Съвета по външни отношения преди публикуване на актуалните прогнози на Фонда за световните икономически прогнози през следващата седмица. "Твърде много страни изостават", посочи Кристалина Георгиева".
Тя заяви, че светът се намира в критичен прелом, точно както през 1945 г., когато бяха създадени МВФ и Световната банка, и призова за продължаване на силни действия за осигуряване на възстановяването, ускоряване на производството и разпространението на ваксини и инвестиране в нова зелена и цифрова инфраструктура.
"Изправени сме пред най-големия тест за нашето поколение. Това, което правим сега, ще оформи посткризисния свят", отбеляза шефът на МВФ.
Георгиева заяви, че МВФ ще повиши прогнозите си за глобалния икономически растеж, направени през януари, за нарастване на БВП с 5,5% през 2021 г. и с 4,2% през 2022 г., поради увеличените фискални разходи в САЩ и перспективите за възстановяване, основани на ваксинацията и в други напреднали икономики.
Новият доклад "Световни икономически перспективи" на МВФ ще бъде представен следващата седмица - преди пролетната среща на МВФ и Световната банка.
МВФ предостави над 107 милиарда долара ново финансиране на 85 държави и облекчение за обслужване на дълга за 29 от най-бедните си членове.
Но страните с ниски доходи се нуждаят от повече помощ, каза Георгиева, като се позова на нови оценки, че на тези държави ще трябват 200 милиарда долара в продължение на пет години, за да се борят с пандемията и 250 милиарда долара, за да се върнат по пътя на догонване на по-високи нива на доходите.
Георгиева заяви, че се създава подкрепа за евентуално разширяване на Специалните права на тираж на МВФ с 650 милиарда долара, което ще помогне на всички членове, но особено на най-уязвимите, чрез увеличаване на резервите, без да се увеличава тяхната дългова тежест.
Извънредните мерки, предприети от държавите и от по-устойчивите банкови системи, очевидно са помогнали за предотвратяване на далеч по-лошо свиване в световен мащаб и за нова глобална финансова криза, но перспективите остават силно несигурни, допълни шефът на МВФ.
Много зависи от пътя на пандемията, неравномерните нива на ваксинация и появата на нови щамове на Covid-19, които задържат перспективите за растеж в Европа и Латинска Америка, отбеляза Георгиева.
Според нея силният растеж на САЩ може да помогне на много страни, като стимулира търговията, но също така може да предизвика бързо покачване на лихвените проценти, което може да доведе до по-строги финансови условия и до значителен отлив на капитал от нововъзникващите и развиващите се икономики. Това би поставило големи предизвикателства, особено за страните със средни доходи с големи нужди от външно финансиране и високи нива на дълга, каза тя.
Георгиева призова властите да следят финансовия риск, включително "разтегнатите" (раздутите) оценки на финансовите активи, и да предприемат стъпки за предотвратяване на излишната финансова нестабилност - както в къщи, така и зад граница.
Малкият и средният бизнес пък се нуждаят от допълнителна подкрепа, каза тя, предупреждавайки за рязко нарастване на очакваната несъстоятелност тази година, тъй като държавите ще започнат да намаляват отпусканите заеми и безвъзмездни средства.
