Днес в рубриката "В кадър" ви представяме Валери Доневски и неговите пътешествия в Етиопия.
Беше март - точно преди 45 години, когато тръгнахме с моите родители за Африка. Напусках България за пръв път през живота си и не можех да си представя какъв щеше да бъде животът ми там през следващите няколко години. Не знаех, че пред мен предстояха едни от най-интересните и емоционални страници от моя живот!
Тогава това беше първата ми среща с една наистина уникална и невероятно красива африканска страна - Етиопия!
По това време дори не подозирах, че по-късно ще се връщам още много пъти в тази красива и дружелюбна страна... Нямаше как да знам тогава, през онази далечна 1976 година, че това е било само първата ми среща с нея и началото на едно продължило десетилетия мое невероятно общуване с Етиопия…
Години по-късно, вече в началото на новия век - някъде след 2001 г. имах отново щастието да отида в Етиопия. Този път работата ми ме отведе там, където преди повече от 20 години бях оставил частица от сърцето си заедно с най-красивите спомени от своята младост. Благодарен бях на съдбата си, че беше отново така благосклонна към мен!
Работата ми беше такава, че трябваше непрекъснато да пътувам. Имах привилегията и невероятното щастие да обиколя страната надлъж и шир многократно.
Пътувах често, посещавах и най-отдалечените кътчета на Етиопия, включително и в бившата ѝ вече провинция Еритрея, която междувременно беше обявила своята независимост. Представете си какви са разстоянията там - България е 10-11 пъти по-малка от Етиопия. Днес, когато погледна картата на Етиопия и посоча произволно една точка от територията, почти винаги си казвам: да, и тука съм бил...
Тези снимки, които предлагам на вниманието ви, са частица от многобройните ми пътувания по тази прекрасна земя - далечната, красивата и екзотична африканска страна и от обичта ми към този горд, обгорен от слънцето народ (това е превода на Абисиния, древното име на Етиопия: земя на обгорените от слънцето хора).
Всяка една от тези снимки е като един откраднат миг: миг от поредното мое пътуване… По време на стотиците пропътувани километри не винаги съм имал възможност да настройвам апарата си "правилно": времето ми почти винаги е било много ограничено!
Днес за мен остава радостта, че мога да споделя с вас тези мигове, които са съхранили толкова много емоции от срещите ми с тази неповторима земя и нейните хора!
Ще бъда щастлив, ако успея да ви направя съпричастни и да ви предам поне частица от това чувство на вековечност, на Божествена прелест и смиреност!
Все неща, които там – и земята, и хората, а и небето излъчват!
И моята признателност и благодарност към тази древна земя и този горд народ!..
