През 2017 година Пловдив кандидатства пред Кохезионния фонд с проект за подобряване качеството на атмосферния въздух. Какво промени вече реализираният проект? Как влияе въздухът в София на обикновения човек и това ли е причината да бъдат създадени алтернативни варианти за мониторинг на чистотата на атмосферния въздух, който всички ние дишаме? Как живеят и какво споделят хората с алергични проблеми?
Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха води до сериозен риск за здравето на хората в Европейския съюз (ЕС). Фините прахови частици, азотният диоксид и тропосферният озон са замърсителите на въздуха, които причиняват близо 400 000 преждевременни смъртни случаи. Жителите на големите градове като София са особено уязвими. София от години се бори със замърсения атмосферен въздух. Един от основните проблеми, свързани със замърсяването в столицата, са пренос на мръсен въздух отвън и замърсяващите дърва и въглища, с които се отоплява голяма част от по-бедното население на града. Други виновници за замърсяването са непочистените улици, запрашаването при строителни дейности, паркирането в зелените площи и старите автомобили, които карат по-голямата част от софийските жители. Според еколога и общински съветник Тома Белев да се мие три или четири пъти в годината е абсолютно недостатъчно.
Приложение за качество на въздуха
Петър Живков е създател на приложението Airlief за качеството на въздуха. От дете е с респираторни проблеми, като това е и един от факторите за създаване на приложението, което дава информация в реално време за чистотата на въздуха. Приложението обобщава и синхронизира данните за качеството на въздуха, има над 50 000 сваляния и географски са разположени в над 70 държави. Финансират всичко със собствени средства, стигат до пазара без финансиране от държавата или инвеститори.
Стефан Димитров и Николай Лучев създават проекта Airbg.info през февруари 2017 г. Тяхната цел е да обединят граждани в изграждането на мрежа от станции, измерващи замърсяването на въздуха в различни населени места в България и успяват. Днес организацията наброява повече от 1500 души, а измерващите станции в страната са над 1300. Само в София сензорите на Airbg.info са близо 300, а общинските са около 22.
Пунктове за мониторинг
На територията на Столична община има седем пункта за мониторинг – 6 автоматични измервателни станции (АИС) и един ръчен пункт (РП) за мониторинг.
Всички автоматични станции в София работят в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните от тях чрез система за пренос на данни в реално време постъпват в РИОСВ София и в ИАОС, където се намира Националната база данни за качество на атмосферния въздух. Данните от тях се отразяват в ежедневния бюлетин за качеството на атмосферния въздух.
В ръчния пункт за мониторинг на въздуха „Гара Яна“ се следят нивата на ФПЧ10, кадмий, олово и полициклични ароматни въглеводороди, като пробовземането е с продължителност 24 часа. Поради естеството на методите за пробовземане и анализ, данните от него не са достъпни в реално време и не се включват в ежедневния бюлетин.
Алергиите вследствие на мръсния въздух
Една от причините за отключване на алергии е мръсният въздух, който дишаме, категоричен е алергологът акад. Богдан Петрунов. Алергиите заемат 4-то място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема. Според водещия специалист в областта на имунологията акад. Богдан Петрунов - основните причинители на алергиите са две - по генетичен път и замърсената околна среда, радиационен фон, и мръсен въздух.
Според пулмолога д-р Ангел Гозманов, началник на Военномедицинска болница в Пловдив, дълбоко и с пълни гърди се диша, когато въздухът е чист: „Човек диша с пълни гърди наистина когато се чувства здрав. Тогава движението на въздуха, обмяната на веществата - на кислорода, на въглеородния двуокис в белия дроб - става нормално“.
2007-2011 г. Пловдив попада в класация по лошо качество на въздуха
В периода 2007-2011 г. Пловдив попада на челно място в Доклад на Европейската агенция по околна среда като град с най-лошо качество на въздуха на стария континент по концентрация на фини прахови частици. Това e причината правозащитниците от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека през 2011 г. да заведат Колективен иск срещу община Пловдив, разказва адвокат Михаил Екимджиев:
„Оправданията от страната на местните власти беше – виждате ли, Пловдив е на дъното на Тракийската низина и има сравнително малко вятър, сравнително малко дъжд и затова е мръсен. Та затова бяхме шокирани и си дадохме сметка, че от нас като граждани и правозащитници в най-голяма степен зависи да предприемем някакви действия за самозащита на нас, и децата ни“.
В завеждането на иска се включва и организацията „Бизнесът за Пловдив“, чиито председател по това време Любозар Фратев е и общински съветник:
„Към делото се присъединиха над 100 граждани, като ние нямахме никакви финансови претенции към общината и нашето искане към съда беше да задължи Община Пловдив в рамките на 6 месеца – макар че и ние разбирахме, че това е твърде кратък срок - да предприеме мерки за подобряване на качеството“.
Проектът по Кохезионния фонд
Откъде идва замърсяването? Кое му влияе и какво предизвиква наднормените показатели? За да отговори на тези въпроси и да начертае след това план с мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Пловдив, през 2017 г. общината кандидатства с проект по Кохезионния фонд на ЕС. Директорът на общинската Дирекция Екология инж. Вяра Колева разказва, че общата стойност на проекта е 83 886 лева, от които 71 330 лв. идват от Кохезионния Фонд, а останалите са национално съфинансиране.
„Целта беше изготвянето на една комлексна актуална Програма за качеството на атмосферния въздух. Първоначално се събира информация не само за качеството на въздуха от пунктовете за монитор, а и за броя на автомобилите, колко от настилката е променена, как се променя във времето почистването на платната. След това се извършва инвентаризация на емисиите по сектори, като целта е да разберем всеки от тях с какъв принос е в замърсяването на атмосферния въздух“.
Посочване на замърсителите
Експертите, които работят по проекта, установяват, че най-голям принос – над 60% в замърсяването на въздуха - е отоплението на дърва и въглища. 30 на сто - транспортните средства. Следват промишлеността и строителството. На тази база се разработват мерки за подобряване на въздуха, които са подредени в План за действие със срок от 2018 до 2023 година.
Мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух
За овладяване на най-сериозния замърсител се предвижда домакинствата със замърсяващо отопление да го подменят. 13 млн. лева, планирани за това обаче са извън проекта, финансиран от Кохезионния Фонд.
„Вижда се едно надграждане на политиката - вече вървим към финансиране на част от дейностите, които са произлезли като необходимост от тази програма“, коментира инж. Колева. По думите й досега над 1000 домакинства са подали заявления за смяна на печките си. Ефектът ще се усети, когато тази подмяна завърши.
Но мерките, свързани с намаляване на емисиите при трафика, вече започват да действат. Освен осигуряване на повече места за паркиране и подмяна на пътната настилка, от огромно значение се оказва, и начина на почистване на улиците – все по-малко ръчно, и все повече машинно.
Резултатите
„До 19 процента имаме изпълнение надпланово. Декарите, които нарастват за поддържане, са в рамките на 1-1,5%. Автомобилният парк, който ползват предприятията, също се подобрява - в момента са с двигатели Евро 5, Евро 6. Това води над 50% намаляване на приноса от тяхното замърсяване. От 2018 до 2020 година подобрението на ФПЧ е около 2,8%, а за азотните – около 2,2% само от автомобилния парк на ОП „Чистота“, посочва еколог номер 1 на Пловдив.
Започват да се облекчават и транспортните схеми в града, в ход са и политиките на национално ниво за освобождаване от данък МПС на собствениците на електромобили, както и за по-нисък данък на по-екологичните коли. А тази година Пловдив се очаква да въведе и зона с ниски емисии. Към всичко това се добавят и залесителните мерки.
Върху третия по ред замърсител – промишлеността – контрол осъществява местната екоинспекция. А резултатът от гражданската активност точно по тази тема е публикуването на докладите и в сайта на общината. „Това е практика от 2018 година, произлязла като необходимост от програмата“, посочва инж. Вяра Колева.
Пак в сайта на общината по ежедневните бюлетини за чистотата на въздуха може да се проследят подробно и резултатите от всички тези мерки, а Христо Ангелов от Регионалния клон на Агенцията по околна среда потвърждава: „Постепено имаме намаляване броя на дните, в които има превишение на пределно допустимите норми на ФПЧ“.
В обобщение, Кохезионният проект, завършил през 2018-та година,за главния еколог на Община Пловдив инж. Вяра Колева е успешен. „Дирекция „Екология“ и политиките, кото трябва да провежда, вече са чути от всички други дирекции“, казва тя.
След проекта продължава гражданският контрол
Но точно защото качеството на въздуха не е константа, бизнесменът и общественик Любозар Фратев препоръчва: „Правят се нови улици, булеварди - по тях да се засаждат дървета“.
Правозащитникът Михаил Екимджиев е категоричен в ползата от продължаващ граждански контрол: „Трябва наистина радикална промяна и в хората, и в приоритетите на управлението“.
А причината всички тези усилия да продължат, според д-р Ангел Гозманов е, че „чистият въздух в голяма степен определя функционирането на целия организъм“.
ЕС продължава да финансира през различни програми и фондове политики, които осигуряват по-чист атмосферен въздух. У нас се работи и по приетата през 2019 г. Национална програма за подобряване качеството му, чийто бюджет до 2024 г. е 700 млн. лв. Продължават еко-програмите и плановете и на регионално ниво, в това число в София и в Пловдив. Всичко това с една цел – за да дишаме с пълни гърди!
Снимки: БГНЕС
