От 1-ви до 7-ми август света ще отбележи за 29-ти пореден път Световната седмица на кърменето – глобалната инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето,съобщават от Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“.
В България Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ и тази година ще организира и подкрепи редица събития в рамките на Седмицата на кърменето. От 1 до 7 август в 11 града в страната (София, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Пловдив, Русе, Пазарджик, Силистра, Дулово, Самоков) ще се проведат срещи, дискусии и лекции по важните въпроси, свързани с кърменето.
Мотото на кампанията тази година е „Защитата на кърменето: споделена отговорност“.
Целта е отново да се фокусира вниманието на обществото върху факта, че успехът на кърменето зависи не само от действията на двойката майка-бебе, но и от подкрепата и действията на семействата, общностите, хората, които взимат политически решения, здравните системи, работодателите, гражданските организации, медиите, обществото.
Друг фокус на кампанията е, че кърменето е човешко право, което трябва да се зачита, защитава и спазва.
Пандемията COVID-19 повлия върху кърменето в две посоки: от една страна, оставайки вкъщи, родителите са имали повече време да се съсредоточат върху грижите за бебетата си; от друга страна, в много страни, включително и в България, майките и бебета оставаха разделени в следродилните отделения въпреки препоръките на СЗО те да остават заедно, защото кърменето е не само безопасно, но и предотвратява високата неонатална смъртност.
Кампанията очертава различни проблеми на няколко нива – на ниво на политиките, здравните системи, работната среда и общността. Ето някои от тях:
· липсата на политическа воля и дългосрочни инвестиции в защита и подкрепа на кърменето на национално ниво;
· противоречиви послания в системата за здравеопазване, голямата натовареност и лошото разпределяне на ресурси, липсата на адекватно обучение на медицинските специалисти както по отношение на уменията им за помощ в кърменето, така и по отношение на отговорностите им спрямо Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърма и последващите резолюции на Световната здравна асамблея, засягат количеството и качеството на предоставяната грижа;
· широкото и нерегулирано експлоатиране на медиите и дигиталния маркетинг от страна на индустрията, произвеждаща заместители на майчината кърма;
· липсата на адекватна социална защита и благоприятни политики на работното място за кърмещите и на вече за тези в сивия сектор на икономиката;
· социални норми и традиционни практики в общността, свързани с култура на хранене на бебетата от шише, особено засилващи се, когато общата честота на кърмене е ниска.