Внезапното рязко покачване на инфлацията в еврозоната може да се окаже трайно, ако трудещите се започнат да очакват по-високи цени и с оглед на това да искат увеличение на заплатите, посочи членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел.
Шнабел повтори официалната линия на ЕЦБ, че ценовият скок, които се очаква да достигне 3,4% на годишна база през септември, според данни на Евростат, ще намалее през следващата година.
Тя обаче се присъедини към все по-големия борй политици, които отбелязват риска това да не се случи.
"Би било преждевременно да се твърди, че настоящата динамика на цените ще отшуми напълно през следващата година", каза тя на съвместна конференция, организирана от ЕЦБ и Федералния резерв на Кливланд, предаде Ройтерс.
"Има няколко източника на несигурност, които биха могли да доведат до по-продължителен инфлационен натиск", посочи тя, визирайки потенциални промени в инфлационните очаквания и в поведението на хората, когато става въпрос за определяне на заплатите и цените.
"Докато формираме нашата оценка на средносрочната перспектива за инфлацията, ние държим пръста си на вятъра, за да определим дали бризът ще се окаже по-дълготраен, отколкото просто преходен порив", каза Шнабел.
Досега обаче "нямаше индикации" в пазарните цени и в прогнозите на икономистите, че по-високата инфлация ще се укрепи, добави германският икономист.
По-рано в четвъртък ЕЦБ представи протоколи от последното си заседание на 8 и 9 септември, от които се вижда, че централните банкери вече са започнали да се тревожат за нарастващите инфлационни рискове.
"Рисковете за перспективите за инфлацията са до голяма степен във възходяща посока", посочва стенограмата на ЕЦБ от последното заседание, като централните банкери твърдят, че ЕЦБ трябва да следи за евентуална "смяна на режима" на инфлацията.
Шефът на ЕЦБ Кристин Лагард омаловажи инфлационните опасения на пресконференция след заседанието през септември, но оттогава насам самата тя предприе по-балансиран тон, докато много от нейните колеги изразиха притесненията относно растящата инфлация в частни и публични разговори.
Новите прогнози на ЕЦБ, представени на срещата през септември, залагат на инфлация от 2,2% през тази година, след което тя да отслабне до 1,7% догодина до 1,5% през 2023 г.
На заседанието през септември обаче членовете на ЕЦБ са се чудели дали техните прогнозни модели работят правилно, като се има предвид голямото превишаване на инфлационните прогнози тази година.
"Това породи съмнения относно това колко добре моделите, на които се основават прогнозите, са успели да уловят случващото се в момента в икономиката, структурните промени, наложени от пандемията, и въздействието на новата стратегия на ЕЦБ за паричната политика", се казва в стенограмата от последното заседание на централната банка.
По време на септемврийското заседание централните банкери са обсъждали и по-голямо намаляване на месечния темп на Спешната пандемична програма на ЕЦБ за покупки на активи (PEPP).
Някои от по-агресивните членове на ЕЦБ дори са отишли по-далеч, твърдейки, че пазарите вече са се подготвили за прекратяване на спешни покупки на активи, известни като "количествени облекчения", без значително въздействие върху условията на финансиране, така че инвеститорите да бъдат добре подготвени.
"Беше изтъкнат аргументът, че пазарите вече очакват прекратяване на нетните покупки на активи по програмата PEPP до март 2022 г.. Беше подчертано, че дори и без PEPP цялостната позиция на паричната политика остава силно приспособима", показват публикуваните в четвъртък протоколи от септемврийското заседанието на ЕЦБ.
В крайна сметка ЕЦБ избра по-предпазлив ход след края на заседанието на 8-9 септември, като просто реши да намали "умерено" покупките на облигации по спешната програма PEPP от страх да не изплаши финансовите пазари.
