Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новите медикаменти доказаха, че ракът на кръвта не е смъртна присъда

Онколози настояват в най-скоро време да имаме Национален раков план

Проф. Добрин Константинов: Да има повече клинични проучвания за лекарства при децата с рак на кръвта

проф. Добрин Константинов
Снимка: Гергана Хрисчева

„6000 деца в Европа годишно умират от рак на кръвта, но около 500 000 се вливат в обществото след успешно лечение вследствие на иновациите в медицината, сочат данните на Европейския план за борба с рака“, заяви проф. Добрин Константинов, председател на Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология по време на дискусия за онкохематологичните заболявания. Лекари и пациентски организации настояват за създаването на Национален раков план в България.

„Все още има разлики в лечението на децата с рак на кръвта в различните страни от Европейския съюз. Затова, ако имаме български Национален раков план тези различия ще могат да се преодолеят“, каза още проф. Константинов, който е и началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

По думите му българското дружество е участвало активно в подготовката на Европейския план за борба с рака. Огромно съдействие нашите експерти са получили от българския еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел.

„Това е много важно, за да могат да се насочат европейски средства за иновации и наука в областта на детската онкохематология. В работата на специална комисия за борба с рака получихме и значително съдействие от българския евродепутат Андрей Слабаков“, посочи още проф. Константинов.

Също така у нас според него трябва да се правят по-голям брой клинични проучвания за нови лекарства за рак на кръвта и академичната общност трябва да бъде по-добре ангажирана.

Гергана Хрисчева

Участваме в някои клинични изпитвания, но броят на пациентите, които се включват в тях, е много по-малък от тези за ЕС. Особено важно е да има повече клинични проучвания за онкохематологични лекарства при децата, защото за възрастните процесите са по-ускорени“, заяви проф. Константинов. Той смята, че България трябва да участва в големи международни проучвания, за цели типове лечения, да има участие в интерконтинентални проучвания, но това не се случва често.

„Защото, когато влезеш в такава група се изследват много по-голям брой пациенти, събира се огромна база данни, но това у нас не е финансирано и няма интерес. Още повече, че продължава да има липсващи евтини и утвърдени от 90- те години лекарства за рак на кръвта при децата, които вече са изтеглени от нашия пазар.

„Все пак държавата и Здравната каса намериха механизъм да ги получаване и да започваме веднага лечение при малките пациенти, докато се чака разрешението им за употребата им“, поясни проф. Константинов.

Константинов предлага въпросът с липсващите медикаменти да се реши, като се задължат фирмите, спечелили големи поръчки за медикаменти да внесат и част от липсващите лекарства.

„Целта на създаването на Национален раков план е да се имаме и скринингови програми в тази област, за да може да има профилактика на тези заболявания“, посочи проф. Бранимир Спасов, директор на Специализираната хематологичната болница. По думите на проф. Спасов последните години в онкохематологията навлязоха много нови лечения и терапии, включително автоложната трансплнатация. По думите му повишаването на квалификацията на медицинския персонал и дигитализация на работните процеси в хематологията също спомага за това да се спестява време в целия процес при трансплантацията на стволови клетки на болните с рак на кръвта.

„Дигитализацията доведе и до 60 на сто да се намали излишно разкарване на пациентите за различни манипулации“, каза още хематологът.

Пиринка Петрова

"Във връзка с донорството на хемопоетични стволови клетки за трансплантация в момента предимно се използва методът за вземане на клетки чрез периферна кръв“, посочи Пиринка Петрова, председател на Българско дружество „Лимфон“ . По думите и много е важно да има повече донори на стволови клетки.

„ 400 души са записани първоначално в регистъра за донори, сега са 4000. Българският регистър за донори на стволови клетки е в Клиниката по имунология на УМБАЛ „Александровска“. Вече има възможност проба за донор да се вземе и в къщи, като всичко се задвижва от Българското дружество „Лимфон“.

Проблемите идват с липсата на обратна връзка с решилите да станат донори . И тази бавна и тромава процедура на обработка на пробите отблъсква и не привлича нови донори. Затова трябва да се направи организация, така че пациентът да разбере дали е годен за донор, дали е станал дарител на стволови клетки. Друг неразрешен проблем е за родителите, които искат да дарят стволови клетки от пъпна връв на новородено. В много случаи болниците нямат договор с банката за стволови клетки“, поясни Пиринка Петрова.

доц. Веселина Горанова

Според лекарите най-болната тема е за равния достъп до лечение на рака за България. Както и с трудностите в доставката на някои от медикаментите. Медиците се надяват националният план да реши този проблем и за нас.

Така биха се разрешили въпросите да имаме добър достъп за диагностика при децата и за мултидисциплинарното им лечение, да се укрепи правото на трансгранично лечение за раково болни деца и юноши, когато в държавите им не е достъпно най-доброто лечение. А също и ние да въведем електронен паспорт на преживелите пациенти с редки ракови заболявания, който е предвиден в Европейския  план за борба с рака.

Д-р Виктория Върбанова: Неходжкиновите лимфоми са втори по честота сред злокачествените заболявания

„Можем да кажем ,че пациентите у нас имат достъп до съвременно лечение сходно с това в европейските страни. За пациентите с хронична миелоидна левкемия вече е ясно ,че преживяемостта е като при пациентите със захарен диабет и артериална хипертония“, коментира темата и доц. Веселина Горанова от Клиниката по клинична хематология в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Иновациите са в областта на Лимфон на Ходжкин, където се прилагат моноклоналните антитела, а ремисията е средно от 14 месеца.

При мултипления миелом в сравнение с 20 век, вече преживяемостта е от 8 до 10 години също заради възможността от навлизането на нови медикаменти в началото на лечението“, каза още доц. Горанова.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени