Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как реагира българинът на поскъпването на живота

Годишната инфлация в България се ускори към 5%, засяга първо бизнеса, а от там върви към потребителя

Снимка: архив

Сериозен ценови натиск върху семейните бюджети отчитат домакинствата в България. „Ако преди можеше да отидеш на пазар с 20-30 лв., сега сумата, която оставяш за същите неща е двойно по-висока, а заплатите ни не са се увеличили” – така най-общо хората измерват през разходите си нивото на инфлацията, което се оказа по-високо, отколкото предвиждаха експертите. Темпът на годишната инфлация в България продължава да се ускорява – нивото ѝ за септември спрямо същия месец на миналата година е 4,8%, по данни на Националния статистически институт.

Толкова високо ниво на инфлацията на годишна база за последно е отчетено през септември 2012 г., като тазгодишното поскъпване обхваща почти всички най-потребявани стоки и услуги, или около 94% от потребителската кошница, показва по-детайлен анализ на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Съществен, но плавен ръст в цените беше отчетен още в началото на годината, но сега инфлацията достигна своя пик и по прогнозни данни на Института цените ще се увеличат с още процент до края на годината. Всичко това е следствие от повишените цени на газа, петрола и на ел. енергията.  По данни на националната статистика цените на производителите на вътрешния пазар са скочили с 3.1% през септември спрямо август и с 20.3% спрямо септември 2020 г. Това обяснява поскъпването на продукцията още на фаза производство и неминуемо се пренася върху формирането на цената, с която стоката достига до крайния потребител.

Парадоксът е, че в условията на пандемия много сфери от бизнеса страдат от свито потребление, което е довело до леко задържане на нивата на цените през последния месец, но анализатори прогнозират дори 10% ръст на цените на хранителните продукти до края на годината. А да не забравяме, че е се очаква увеличение в цената на топло- и електроенергията още в началото на 2022 г.

„Всеки скок в цените е сериозен удар върху българските домакинства” – казва Росица Макелова, научен секретар на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

„Около 1 млн. и 700 хил. българи в момента живеят под линията на бедност и близо 2 млн. и 300 хил. се ограничават в отоплението. Половината от населението на България ще свие разходите си за отопление през зимата. Специално внимание изисква и групата на пенсионерите, които са с изключително ниски доходи и изпитват сътресение при всяко едно увеличение в цените. Всеки ръст на цените се отразява негативно и на самотните родители, многодетните семейства и едночленните домакинства. Следователно има широк кръг социални групи, за които може да се окаже невъзможно да посрещнат порасналите разходи за издръжка на живота. Според изследването, което Институтът прави всяко тримесечие, в момента на един работещ са му необходими около 1100 лв. нетен доход, а що се отнася за домакинство с двама родители и деца, то на тях са необходими около 1800 лв., за поддържане на нормален стандарт на живот. Но не са мнозинство семействата, които се вместват в тези граници.”

От КНСБ настояват за ръст на доходите и то още до края на годината. Акцентът е върху искането за чувствително повишаване на минималната работна заплата за страната, като начин да се задържи покупателната способност на българите, а и да се смекчи инфлационният натиск. В момента минималното възнаграждение е 650 лв. и се повишава с изключително бавни темпове (около 4%) през последните 3 години. По данни на синдикалната организация понастоящем близо половин милион българи са официално наети на минимална работна заплата. В тази връзка синдикатът настоява и за въвеждане на необлагаем минимум при такова ниско възнаграждение.

Мнението на хората

Ще се преместя да живея на село, там човек не се вълнува толкова от цени и ковид мерки, обяснява своята идея за спасяване в кризата Петър Минков, бивш спортист от София.

„Просто вече ни дойде до гуша с цените и с тази пандемия, заради което не може да се влиза в големите магазини. Цените изкуствено се увеличават, не може да си купил нещо преди месеци и сега да го продаваш на спекулативна цена. Досега не съм се лишавал от нищо, но сега ще видим, защото никой от управляващите не мисли за това, как живеем ние с ниските доходи. А цената на тока още не сме я усетили, как ще преживеем зимата зависи от климата, ако е по-топло ще спестим.”

Татяна Славова е от съсловието на самотно живеещите пенсионери, за които всяко увеличение на цените налага пренареждане на бюджета. Жената казва, че е свикнала да живее с пенсия от под 500 лв. и изчислява, че ще трябва да се лишава и от храна:

„Какво по-напред да си купи човек? От нищо не можем да спестим – комуналните разходи са задължителни, така че храната ще ограничим. Ръстът на някои стоки е 50%, според мен. Например в София цената на олиото се задържа около 3 лв, а в Пловдив, където бях през лятото, видях, че е достигнала до 4 лв. и нагоре. Причината е, че така са се договорили някои браншове, спекулативно е. Иначе безспорно цените на горивата също се отразяват на всичко.“

В обобщение ще цитираме проучване на консултантска компания, което показва, че 97% от анкетираните българи усещат повишение на цените. А основните мерки за справяне със ситуацията са ограничаването на потреблението на стоки, които не са от първа необходимост и ориентиране към продукти от по-нисък ценови клас за сметка на качеството.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна