Икономиката на Турция ще нарасне с 9% тази година, подкрепена от съживяването на износа и туризма, но "смущаващият" политически подход на централната банка на страна и високата инфлация все още могат да навредят на възстановяването, обяви Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), предаде Ройтерс.
В публикуван в четвъртък доклад ЕБВР също така заяви, че очаква икономиката на Турция да се установи близо до потенциалното си ниво на растеж от 3,5% през следващата година благодарение на износа, но банката добави, че покачващите се енергийни цени и преждевременното намаляване на лихвите крият рискове.
През юни ЕБВР прогнозира, че икономиката на Турция ще нарасне с 5,5% през 2021 г., но сега повиши оценката си на фона на силното вътрешно търсене и износ и повторното отваряне на ключовия туристически сектор с оглед отслабващата коронавирусна пандемия.
Предупреждението на ЕБВР относно лихвената политика е факт, след като Турската централна банка намали основния си лихвен процент с 300 базисни пункта от септември насам въпреки високата инфлация, което изнервя инвеститорите и доведе до рекордно обезценяване на турската лира.
През октомври годишната инфлация в страната се повиши до 19,9%, оставяйки по този начин реалните лихви дълбоко в отрицателна територия (лихва, която е много по-ниска от инфлацията).
Централната банка на Турция обаче твърди, че инфлацията е временна и сигнализира за ново, макар и по-малко агресивно разхлабване (понижаване) на лихвите до края на годината. През миналата седмица централната банка посочи, че постигането на излишък по текущата сметка на страната ще облекчи натиска върху местната валута.
От ЕБВР обаче посочиха, че всяко по-нататъшно рязко обезценяване на лирата може да навреди на способността на Турция да обслужва плащанията си по външния дълг.
Според ЕБВР новият фокус на централната банка върху текущата сметка е изпратил "объркващо послание", което предполага, че паричната и лихвена политика ще бъде "относително разхлабена в бъдеще". "Това може да доведе до по-нататъшно на лихвите тази година и до още по-слаба лира, което очевидно представлява риск".
Отрицателните реални лихви от близо 4% не са устойчиви предвид зависимостта на Турция от чужд капитал, коментират от Европейската банк за възстановяване и развитие и предупреждават, че при икономика, която е силно зависима от чужд капитал и е известна с доста непредвидима политическа среда, има риск инвеститори да изтеглят капитала си при първа възможност, ако видят, че нещата се влошава.
Турската лира поевтиня с повече от 20% спрямо щатския дола през тази година, като повече от половината загуби бяха факт от септември насам.
Според анализатори публичният натиск на президента Реджеп Ердоган за парични стимули е повлиял на политическите решения и е накърнил доверието в централната банка на страната.
