2
"Може да се каже, че центърът често е последната надежда за спасение на пациентите с уртикария, където те намират консултация, диагностика и лечение на хроничното заболяване.
Другите пациенти, които търсят помощ в Клиниката по алергология са тези с астма. Те се влошават обикновено през есенно-зимния сезон. При нас в момента идват и възрастни, и по-големи деца. Лошото време с честите вируси, студения и замърсен въздух са фактори, които влошават бронхиалната астма", каза пред БНР доц. Мария Стаевска, началник Клиника по Клинична Алергология УМБАЛ “Александровска”.
Преди дни завършиха Есенните алергологични дни, на които лечението на уртикарията и астмата са била едни от обсъжданите теми.
"Иначе центърът е единственото място за предписване на биологична терапия за тежката астма в момента, защото пулмологичните клиники са Covid отделения.
В България пациентите имат достъп до почти всички алергологични лекарства, като 100 % реимбурсация от НЗОК има само за на комбинираните инхалатори за астма.
Комбинираните помпи с инхалаторен кортикостероид, който всъщност е безопасен, защото е инхалаторен, заедно с лекарство, което разширява бронхите, е съвременният подход, който се използва дори при леките случаи", добави доц. Стаевска.
"Редовната употреба на тези комбинирани инхлатори е много важна, за да не се стига до смъртни случаи. Дори страната ни има по-добри показатели по достъп до тях и до редовната им употреба, отколкото във Великобритания. Там има данни за немалко случаи на смърт от астма. У нас този процент е по-малък. По-доброто лечение чрез комбинираните инхалатори у нас се дължи обаче най-вече на това, че то се извършва от специалисти, а не от общопрактикуващи лекари, както е във Великобритания.
По-успешното лечение на пациенти с уртикария в другите държави пък се дължи на това, че те се следят през Експертни центрове към болниците. Там пациентите се диагностицират, следят и лекуват, без да е необходимо да пролежават в болница. У нас почти липсват такива центрове", разказа още доц. Стоевска.
"Най-голямото предизвикателство пред мен като началник на Клиниката е, че колкото по-добре се грижим за своите пациенти, толкова повече сечем клона, на който седим...защото, за да им се изпише протокол за скъпоструващо лечение по здравна каса, тези пациенти трябва да пролежават в болницата. За целта ние извършваме огромна експретна дейност, за да подготвим тези протоколи, а за това клиниката получава по 22 лв. на пациент.
Нашето искане е тази дейност да премине като амбулаторна процедура в извънболничната помощ. Така пациентите няма да има нужда да лежат в болница.
Ние ще ги проследяваме - тези с астма и хроничната уртикария, за да им се изпише лечението.
Изпратили сме становище до Българския лекарски съюз, до НЗОК, до Министерство на здравеопазването уртикарията да бъде включена в отделна клинична пътека. Сега тези пациенти се лекуват през пътеката за токсоалергични реакции, по която лекуваме ангиоедеми, но уртикария всъщност не фигурира никъде.
Настояваме и пациентите с уртикария да бъдат включени за диспансеризация. Тогава за тях също ще се полагат по 4 прегледа годишно през три месеца. Това може да стане с промяна на Наредба 8.
Дано и след това да имаме и биологично лечение на пациентите с уртикария. Такава има, но тя не се реимбурсира, те са на кортикостероди, защото другата терапия е по около 1300 на месец и тя е непосилна за нашите пациенти", поясни още доц. Стаевска.
"За съжаление някои от фирмите започват да напускат страната заради малкия пазар, така надеждите за част от скъпоструващите биологични терапии започват да избледняват. Ние сте почти единствената европейска страна без достъп до биологично лечение, сподели специалистът.
За алергичния ринит също няма реимбурсация на профилактитата и лечението му. А той при 40 на сто от пациентите води до астма", допълни доц .Стаевска.
Тя обърна внимание и на актуалната тема с пандемията - дезинфектантите и ваксините.
"Честото използване на дезинфектанти не е безопасно. Това са токсични субстанции, дразнещи, като тези на хлорна основа изключитело зле влошават пациентите с астма и пациентите с по-възбудими дихателни пътища. Стига се до конюктивити, дразнене на лигаваци и кожа.
Дезинфектантите по-скоро водят не до алегични състояния, а до иритативни състояния - дразнене на дихателни пътища, на очите, на лигавицата. Ние работим в Клиниката с такива състояния като свръхвъзбудимост на дихателни пътища. И също ги лекуваме. Това е хиператиктивността на ларинкса и често хората се лутат при кой специалист да отидат. Това е свърхчувствителност на нервните окончания, което е неврогенно възпаление.
При нас също правим 6 проби за тест за алергии към ваксините за Covid - 19 - това е алгоритъм на оценка за риска от ваксини към Covid, разработен от Дружеството по алергология. В момента има голям интерес от хората към тях и теста се прави. Той е около 15 лв.
Хроничните и автоимунни болести като хроничната уртикария не са противопоказания за ваксиниране.
Стигна се до там, че пацент дойде и поиска да му напиша бележка, че е алергичен към всичко, за да не си постави ваксина. Когато му казаха, че това е невъзможно, но все пак ще го тествам за всичко, той отказа и си тръгна. Но се питам, какво печели от това, той пак няма да има сертификат, няма да може да влиза навсякъде, а не е и предпазен от болесттта?.
Много обаче се зарадвах на една възрастна дама над 70 години, която заяви, че се ваксинира с трета доза, за да предпази хората около себе си! Тя е българка, но колко от нас го правят с подобни подбуди - да не предават вируса нататък?", запита се още доц. Стаевска.
Според нея децата над 3 годишна възраст спокойно могат да се ваксинират и тя чака това разрешение и за България, за да ваксинира внучето си.
Още по темата в звуковия файл.
