През третото тримесечие японската икономика се сви малко по-силно от първоначално очакваното, тъй като рязкото нарастване на случаите на Covid-19 в страната се отрази негативно на потребителските разходи, докато глобалният недостиг на електронни чипове продължи да вреди на корпоративните нагласи.
По-дълбокото свиване е пречка за политиците, които се надяват облекчаването на недостига на доставки и разхлабването на пандемичните ограничения да подпомогнат възстановяването на третата по големина икономика в света през това тримесечие.
Японската икономика отбеляза спад с 3,6% на годишна база през периода юли - септември, показват ревизирани правителствени данни, след като по предварителна оценка БВП се сви с 3 на сто. През предходното тримесечие трета по големина икономика в света се разшири с 2 на сто.
Спрямо предходните три месеца БВП на азиатска държава се понижи с 0,9% при предходна оценка за спад с 0,8% и след повишение с 0,4% през периода април - юни.
Свиването на японската икономика през трите месеца до края на септември се дължеше в най-голям степен на възобновяването на коронавирусната пандемия в страната през този период, което причини спад на частното потребление, съставляващо повече от половината от брутния вътрешен продукт. Потребителските разходи се понижиха с 1,3% спрямо предходните три месеца при първоначална оценка за спад с 1,1 на сто.
Потреблението намаля и поради лошото време, което задържа купувачите у дома, докато глобалният недостиг на електрони чипове и друга полупроводникова техника засегна негативно продажбите на автомобили и електроника поради производствени затруднения, посочиха от японското правителство.
Разходите за дълготрайни стоки отбелязаха най-голям спад от 1994 г. насам, откогато правителството разполага с този тип данни, като спадът през последното тримесечие беше с цели 16,3%.
Публичните инвестиции пък се свиха с 2% при първоначална оценка за понижение с 1,5%, докато капиталовите разходи отбелязаха по-малък спад, свивайки се с 2,3% на тримесечна база при предходна оценка за спад с 3,8 на сто.
Нетният принос на износа към изменението на БВП беше нулев, компенсиран от вноса. Междувременно вътрешното търсене намали БВП с 0,9 процентни пункта.
От началото на пандемията правителството на Япония се стреми да подкрепи нестабилната икономика чрез мащабни фискални разходи. През миналия месец то предостави рекорден пакет финансова помощ в размер на 490 милиарда долара.
Очаква се този пакет от финансови стимули да увеличи БВП на Япония с около 2%, след като допринесе за нарастване на частното потребление, държавните разходи и публичните инвестиции.