На 2 януари се навършват 100 години от рождението на Блага Димитрова - българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и първи вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 година.
По повод годишнината излиза книга с неизвестни разговори с Блага Димитрова: "Записки от "Прехода". Втора книга: Записки от лудото време на "Вполитичването". Из дневниците на акад. Петър Динеков, представени от д-р Евелина Белчева:
„Записките на Петър Динеков съдържат изключително важни размисли, разговори и документални сюжети. Задължително е те да бъдат извадени на бял свят от тъмния обелиск на архивите и да бъдат обговорени: като факти на литературната история, а в последната им част - от времето на прехода, и като факти на политическата история. Те са като лакмус за литературно-историческата достоверност. Защото това не са спомени, в чиято автентичност винаги имаме основание да се съмняваме, а записки в момента, по горещите следи на случващото се“.
Социално-психологически разрез на една епоха
„Отварянето на „Тетрадките“ на академик Петър Динеков е факт, който има стойност на културно събитие. Досегашната ни литературна история не познава подобен документ. Тези тетрадки са водени като дневникови записки от 1933 година, т.е. от ранната му младост, но системно – от началото на 60-те години до самия му край. Тетрадките“ обхващат почти 60 години – цял един съзнателен живот….Пъстра и любопитна картина на нравите в документ за времето,… биография на времето“.
Културна история в личности, образи и сюжети
„Ден след ден дневникът очертава биографията на българската интелигенция почти до края на 20-ти век. Биография в една „трудна, променлива историческа епоха, с много надежди“ – пише Динеков, – с много лутания, много разочарования и много провали“. В целостта си тези тетрадки приличат на документален „роман“ за търсенията и трагедията на поколението интелектуалци, живели през 20. век. Бих казала – дневникът е една автобиография на българската интелигенция“.
Призвание „Свидетел“
Сякаш е бил убеден в това – че неговите записки и културно-исторически оценки ще се потвърждават от времето и така стойността им ще расте. Затова и неговото завещание е да бъдат отворени 15 години след кончината му.
Петър Динеков е съзнавал, разбира се, културно-историческата стойност на своите записки. Никъде не говори за това, но иначе не би предоставил с пословичната си щедрост това изключително богатство на Историческия архив. Убедена съм, че тъкмо той е прототипът в знаковото стихотворение на Блага Димитрова „Свидетел“. Неслучайно то предговаря цялата книга“:
Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979
Блага Димитрова
Най-важното е, че това време на трагични социални и личностни разломи е видяно от Петър Динеков през съдбата на Блага Димитрова. Отвътре и отблизо. Нейната съдба е трагичен символ на страшната тема: творец и власт. Динеков е сигурен, че онова, което не може да направи в политиката, Блага има силата да направи в творчеството си. Никой като нея не би могъл така да прогледне в тази пропаст! Тя знае как да направи това.
Динеков е този, който тласка Блага дори към тази страшна бездна: творецът и властта. Добре знае, че тази пропаст – стръмна и тъмна – я привлича и отблъсква „до виене на свят“, както ще напише самата тя по-късно в текста за Багряна „Поетът и властта“.
Ключов момент в техните отношения е датата 12 юли 1991. Помня стъписването на мнозина, когато прозвучаха тежките думи на Блага Димитрова срещу подписалите новата конституция…
На 16 юли 1991 г. Блага Димитрова е написала разтърсващ документ. Не го показва на никого. Но листът бе оставен на видно място в чекмеджето на писалищната ѝ маса. Неслучайно. Намерих го веднага, още първия ден, когато започнах да събирам и подреждам архива ѝ. Порази ме това, че този политически по характера си документ се превръща в художествена творба – изповед и покаяние. Творецът си остава творец дори когато е потопен в мерзостта на политическото. А за битието си като вицепрезидент Блага сподели, че е била изкушена тъкмо като творец – да види как изглежда човекът „в коридорите на властта“… И да го опише. „Записки от задния коридор“ е тази книга".
Поетът и властта – две субстанции, осъдени на вечен антагонизъм
„Чрез тази моя оставка аз развързвам ръцете си, за да бъда свободен гражданин, а не безправен и неволен заложник на прикрити действия – заявява Блага Димитрова в оставката си от поста вицепрезидент на 30 юни 1993. И предупреждава: – Подготвя се диктатура у нас!“
„В края на живота си Блага Димитрова поиска прошка от мъртвите приятели. Благородна простота и смирено достолепие. Като в антична драма. Достояния на духа от високото предучилище на смъртта. Останалото е мълчание… Дни преди края, в болницата, записах нейните думи, изпълнени с дълбоко покаяние. Към мъртвите приятели, с които тя вече живееше – насън и наяве… Едва когато прочетох дневника разбрах: тези думи са били отправени всъщност към дългогодишния верен приятел Петър Динеков. В образа на „стария приятел“ Блага не за пръв път кодира мъдростта на времето“.
– Искам прошка от мъртвите си приятели!...
Озъртам се – гърбове.
Оттегляне. Разграничаване.
Разбягване все по-далеч.
„Не проумявам как съм могла в зряла възраст да се поддам на нова очевадна утопия. Оправдание пред собствената ми съвест би било да разкажа за това, което съм изпитала… Но дали ще имам време? Нужно е спокойствие да преосмисля всичко. Единственият начин да поискам прошка пред паметта на неколцина приятели и да предам предупреждение за хората – да не позволяват да ги впримчват в утопии, еуфории и тем подобни самозаблуди. Тук не става дума да бягаш от политиката, а да следваш своя път. Не да се поддадеш да те вкарат в техните коридори и лабиринти на властта, а ти да наложиш своя път. Като не можеш, няма да влизаш!
…Това е общата заблуда – непременно да се разграничим. И то – като че ли с нож се отрязахме… И всички имаме вина, но аз себе си обвинявам най-много, че допуснах да се поддам на ония слепи въртопи и еуфории на момента.
Искам прошка от мъртвите си приятели!
Дали ще ми простят….“/
Анализ за БГНЕС, със съкращения
***
Д-р Евелина Белчева е доктор по литературознание, занимава се с литературна история, текстология, архиви.
Автор е на книгите „Яворов – между драмата и театъра. „В полите на Витоша“, „Самотен в своето време. Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух“, „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 74 неизвестни писма”.
