Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кр. Георгиева подкрепя стимулиращата политика на ЕЦБ, тъй като МВФ вижда отслабване на инфлацията

Кристалина Георгиева (МВФ) и Кристин Лагард (ЕЦБ)
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейската централна банка е права да поддържа стимулиращата си парична и лихвена политика, тъй като инфлацията се очаква да спадне след "преходни тласъци" заради затруднения в предлагането, които могат да продължат и през следващата година, заяви в четвъртък Международният валутен фонд, предаде Ройтерс.

Подкрепата от бившия й работодател вероятно ще донесе известно облекчение на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, тъй като тя се мъчи да убеди инвеститорите, че банката не е на път да вдигне лихвените проценти въпреки рекордната инфлация в еврозоната.

Базираната във Вашингтон институция каза, че изминалите данни показват, че заплащането на труда в еврозоната ще се повишат само скромно и че инфлацията, която достигна 5,1% през януари, ще спадне под целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто.

"Очакваме инфлацията да падне малко под целта на Европейската централна банка, след като пандемията отшуми“, се посочва в публикация в блог на МВФ, подписана от управляващия директор Кристалина Георгиева и двама други служители на Фонда.

"ЕЦБ е решила по подходящ начин да поддържа адаптивна монетарна позиция, докато не бъде постигната средносрочната й цел за инфлация, като същевременно запази гъвкавостта си да коригира курса, ако високата базова инфлация се окаже по-трайна от очакваното", отбеляза Георгиева.

Лагард, предшественикът на Георгиева начело на МВФ, повтори в понеделник, че всяка промяна в ултра-разхлабената политика на ЕЦБ за масивни покупки на облигации и отрицателни лихвени проценти ще бъде постепенна. Тя обаче не успява да убеди инвеститорите, които все още оценяват вероятността за повишение на лихвите на ЕЦБ с 50 базисни пункта до края на годината.

Днешното изявление на МВФ се основава на нов документ, според който БВП на еврозоната би бил с 2% по-висок през миналата година, ако не бяха в сила ограниченията в предлагането, причинени от Covid локдауни и от недостиг на какво ли не - от транспортни контейнери до квалифицирани работници.

Този шок в предлагането представляваше през миналата година половината от увеличението на инфлацията при производствените цени в еврозоната, с изключение на цените на енергията, посочи МВФ.

Фондът обаче предупреди, че проблемите с недостига при веригите на доставки могат да продължат по-дълго от очакваното и вероятно до 2023 г. поради разпространението на варианта на коронавируса - Омикрон, което представлява предизвикателство за централните банкери, опитващи се да подкрепят икономиката, като същевременно ограничават инфлацията.

"Поддържането на средносрочните инфлационни очаквания стабилни въпреки преходния тласък на инфлацията, включително поради прекъсвания на доставките и нарастващи енергийни цени, е от ключово значение за управлението на този компромис", отбеляза МВФ.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна