Има хора, които грабват сърцето ти още от първия миг, в който ги видиш. Те са чаровни, остроумни, вдъхновени. Когато си около тях се чувстваш и ти окрилен. Имам толкова много спомени с Михаил Ангелов. Не, никога не ми е преподавал. Познавам го като скъп приятел на баща ми. Забавно беше в детските ми години да бъда с тях, с историите, които разказваха, вицовете, разговорите за колеги, постановки, срещи, които са преживели заедно или поотделно. Много от спектаклите, които гледах тогава за мен бяха поредното оперно вълшебство. И чак години след това открих диригента, открих твореца, човека, който знаеше всичко за операта, който можеше да превърне всеки спектакъл в празник за слуха.
Разговарях с певци, на които е помогнал, които е извадил от поредна криза. Слушах как разказват за него, колко радост и блясък има в очите им. И както много пъти е ставало съм се ядосвала, че тогава, не съм могла да разбера, какво изпускам, колко ценни моменти са отлетели завинаги. Ядосвам се и като музикант, заради пропуснатите записи в онези смутни първи години на прехода, когато не ни позволяваха да правим документални записи. Ядосвам се заради завинаги отлетелите мигове от „Сватбата на Фигаро“, „Сомнамбула“, „Риголето“, „Травиата“ и колко още заглавия. Мисля, че тогава пропуснахме да запазим на запис цяло едно поколение певци, които тогава поемаха към световните сцени – млади, прекрасни, гласовити. Отлетяха и най-славните години на големите ни оперни диригенти като Руслан Райчев, Борис Хинчев, разбира се и Михаил Ангелов.
Сега, когато подготвях тази оперна вечер (19 февруари от 20 часа прослушах почти всичко, с което разполага фонда на БНР. За жалост недостатъчно, непълно. Но какво удоволствие, колко красота и емоция получих. Четири записа на „Севилският бръснар“ – с Николай Гяуров, Димитър Петков, Асен Селимски, Никола Василев, Кирил Кръстев, Кирил Дюлгеров, Павел Куршумов, Павел Елмазов, Павел Герджиков, Петя Иванова, Вася Радева – как да избереш? „Дон Жуан“ с три записа – брилянтно от първия до последния тон. „Италианката в Алжир“ – дъхът ти спира от вокалните акробатики на Христина Ангелакова и Стефка Минева и цялата оперна компания. „Галантните Индии“ – неповторимо, елегантно, изискано, единствено. Преминах и през „Приказка за цар Салтан“, „Семьон Котко“, „Хан Крум-ювиги“. Може би щеше да е добре да взема по малко от всичко, но все пак избрах – една цяла опера и фрагменти от други две – абсолютно непозната творба на Рамо и най-известната опера на Росини.
Освен това следвах и разказа на Михаил Ангелов. Така програмата се оказа превъзходна. Ето я:
Пролог – В градината на Хебе от „Галантните Индии“ от Жан Филип Рамо.
Действащи лица и изпълнители:
• Хеба, богиня на младостта – Мати Пинкас,
• Белона, богиня на войната – Йорданка Димчева,
• Амур – Петя Иванова.
Хор и оркестър на Софийската опера, диригент Михаил Ангелов.
Запис от 25 ноември 1965 г.
Снимки: nmu-bg.org, Булфото, operasofia.bg, Емил Георгиев
