Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Маразов - човекът, който във висша степен е осъзнал, че плътта е тленна, а духът животворящ

Иван Гранитски: Надявам се българското общество да се събуди, да си върне гражданската енергия

Националната библиотека бе домакин на осемдесетия рожден ден на проф. Иван Маразов

Иван Гранитски
Снимка: Стефан Рангелов

"Проф. д-р Иван Маразов е утвърден учен със световна известност, най-изтъкнатият познавач на митологията, културата и изкуството на траките, блестящ изкуствовед, автор на десетки монографии и стотици статии, посветени на знакови имена в българското пластическо изкуство, тоест митологизирана фигура, стигнала едва ли не достопочтена библейска възраст", каза за БНР член-кор. д-р Иван Гранитски.

Като част от културния календар на Националната библиотека на 16 март 2022 г. в Централното фоайе се състоя творческа вечер на проф. д.и.н. Иван Маразов. Учени, творци от различни сфери на изкуството, издатели, бизнесмени, студенти, последователи и приятели отбелязаха осемдесетия рожден ден на изтъкнатия културолог.

Специален гост на тържеството бе вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова.

"Творческата биография на проф. Иван Маразов е пряко свързана и с естетическия взрив от нови таланти, идеи и творби в българското пластическо изкуство през 60 – 70-те години на миналия век. Току-що завърналият се от Института „И. Репин“ в Ленинград автор Иван Маразов се насочва към творчеството на някои от най-големите съвременни български художници – Иван Кирков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Вера Лукова, Марко Бехар и др., на които той посвещава фундаментални студии и монографии.
Снимка: Стефан Рангелов

Само през последните десетина години в издателство „Захарий Стоянов“ излязоха над десет негови изключително задълбочени монографии, свързани с античната торевтика, духовното наследство на елинистичния свят и по-специално митологията на траките. Нека споменем само някои от тях: „Хубавата Елена“ (2009), „Ритон с глава на овен“ (2010), „Кантаросите“ (2011), „Мистериите на кабирите в древна Тракия“ (2011), „Амазонките“ (2013), „Шепотът на гигантите“ (2020), „Златната утопия“ (2021), „Митичният Бестиарий“ (2022)… С нетърпение очаквам труда за поетиката на тракийското изкуство, над който нашият автор работи през последните вяколко години", разаказа още Иван Гранитски.

"При един от поредните ни разговор се роди и идеята за специална библиотечна поредица „Мнемозина“. Открихме и двамата с Иван Маразов, че сме силно привлечени от Платоновите идеи за безсмъртието на човешката душа, както и мерките, които орфиците вземат, когато се отправят по пътя към Отвъдното да се насочат към правилния избор – не към Лета, (Забравата), а към Мнемозина (Паметта). Като по чудо за няколко месеца се родиха първите четири книги от поредицата – „Залмоксис“, „Тракийският конник“, „Гибелта на Троя“, „Пътят на душите".

Снимка: Стефан Рангелов

Ако трябва да го характеризирам с няколко щриха, трябва да кажем, че той е играещият човек, съмняващият се човек, спорещият човек, четящият човек, размишляващият човек, едно от лицата (а не маските) на нашето време. Човекът, който във висша степен е осъзнал, че плътта е тленна, а духът животворящ, че истинската вечност е в духовните дела, а не в земните възторзи", изтъкна още Гранитски.

По думите му у нас и сега има мислещи българи, живеещи в трудни условия:

"Години наред у нас няма държавна стратегия за високите морални и естетико- художествени ценности. Виждате до каква степен се подмениха ценностите - не е ясно кое е добро, кое е лошо, кое грозно, кое е възвишено, кое е красиво, кое е уродливо. Не само защото критиката е ликвидирана, а и заради това, че голяма част от нашето общество не е представено в политическия живот.

Да - близо 60 на сто от хората не гласуват, и то младите хора сред тях. И да - "Черпакът измести байряка" - защото огромната част от политиците през последните 30 години се оказаха недостойни, неподготвени или много алчни, и те допуснаха и мотивираха това разделение на обществото във всеки аспект. Което е много трагично. Стратегията на държавата не трябва да дели хората на леви и десни.

Затова се надявам българското общество да се събуди, да си върне гражданската енергия, защото ние живее в условие на гражданска апатия и отчаяние, като тази легаргия води до забрава на това, което са направили нашите предци. Това не е философията на Левски, на Ботев, на поборниците", посочи още за БНР Иван Гранитски.

"И затова силните на деня не ни уважават - защото кой уважава лакея, човекът със склонност към подмазване...", попита поетът, общественик, издател, критик, журналист, редактор, публицист, бивш депутат Иван Гранитски.

В края на май неговите почитатели ще могат да се докоснат до най-новата му стихосбирка -"Акварел" - съдържаща 50 октави, тоест 50 осмостишия, вдъхновени от картините на художника проф. Ивайло Мирчев.

Снимка:Стефан Рангелов

В поздравителния адрес към порф. Иван Маразов, директорът на Националната библиотека – доц. д-р Красимира Александрова, отбеляза, че като квинтесенция на творчеството му може да се приеме казаното от него в едно интервю: „Митологията е необходима на човека, за да подреди света и да заживее в него“. Тези думи на професора звучат особено актуално днес, когато всички се опитваме да спасим човешкото лице на нашия свят".

Красимира Александрова                 Снимка: Стефан Рангелов

Приветствия и подаръци на юбиляря поднесоха вицепрезидентът Илияна Йотова, Министерство на културата, г-н Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, както и много колеги, ученици и приятели на видния културолог.

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна