Първата версия е написана през 1867 и представена на 11 март 1867 в Париж.
Либретото е на Франсоа-Жозеф Мери и Камий Дю Локл по пиесата на Шилер „Дон Карлос, инфантът на Испания” от 1787, Прескот – „История на Филип ІІ” от 1856 и пиесата на Кормон „Филип ІІ, крал на Испания” от 1849. В този вариант творбата се изпълнява на френски и в него и включена сцената на първата среща на Карлос и Елизабет във Фонтенбло.
Втората версия е от 1884 и е представена на 10 януари 1884 в Милано. И на двете места изпълнители на централните партии са били Урсула Гюнтер, Лучано Петрацони и Габриеле Дото.
Първото изпълнение в България е на 28 декември 1936 г. в София.
Действащи лица:
• Филип Втори – бас
• Дон Карлос – тенор
• Родриго, маркиз Поза – баритон
• Великият Инквизитор – бас
• Елизабет Валоа – сопрано
• Принцеса Еболи – мецосопрано
Пролог
Гората край Фонтенбло.
Дон Карлос, испанският престолонаследник, е сгоден за Елизабет Валоа и е дошъл тук, за да я срещне тайно и види още непознатата си годеница. Той вече загубва надежда, когато от гората се дочуват викове. Идва Елизабет с пажа си Тебалдо. Те са се отделили от придружаващите ги и са се загубили в гората. Дон Карлос се представя пред тях за испански рицар от свитата на граф Лерма, който е бил натоварен да ги посрещне. Пажът помолва испанския рицар да бди над Елизабет, а той отива към двореца за носилка, с която да се прибере принцесата. Елизабет моли испанския рицар да ѝ разкаже нещо за Дон Карлос, нейния годеник. Дон Карлос подарява на Елизабет един медальон, на който е неговият портрет, от който тя разбира, че пред нея стои годеникът ѝ. Двамата млади са щастливи, защото любовта ги е споходила от пръв поглед. Те се заклеват във взаимна вечна вярност. В този момент се дочуват топовни салюти, с които се известява краят на войната. Елизабет и Дон Карлос ликуват. Сега няма пречки за тяхното щастие. Радостните им чувства са прекъснати от дошлия Тебалдо. Той донася ужасната вест, че ръката на Елизабет е била дадена не на престолонаследника Дон Карлос, а на крал Филип ІІ. Съкрушен и смазан, Дон Карлос се разделя с Елизабет. Идва граф Лерма, който настоява за бързия отговор на принцесата. За Елизабет няма два пътя; от нейното съгласие зависи така желаният мир и тя е длъжна да жертва личното си щастие за доброто на народа. Елизабет обещава да стане съпруга на крал Филип ІІ.
Първа картина
Преддверие на гробницата на испанските крале в двореца Ескуриал.
Монасите се молят пред гроба на Карлос V. Тук се е усамотил Дон Карлос, инфантът на Испания. Той си спомня за щастливия миг, за срещата му с Елизабет Валоа, която се е оженила по политически причини за неговия баща крал Филип ІІ и вече е кралица на Испания – „Io la vidi e il suo sorriso”. Споменът за тази среща го кара да страда още по-силно.
Идва най-добрият му приятел – маркиз Поза. Той е поразен от страшното нещастие, постигнало приятеля му, и се мъчи да го утеши. Родриго съветва Дон Карлос веднага да напусне Испания – далеч от Елизабет той по-лесно ще може да се отърве от страданията си. Инфантът трябва да замине за Фландрия, където да се бори за освобождението на потиснатия народ.
Дон Карлос приема съвета на приятеля си и двамата се заклеват да посветят живота си на борбата да свобода – „Dio, che nell’alma infondere”.
Втора картина
Градината на двореца.
Придворните дами и пажове очакват кралицата. Принцеса Еболи припява старинна сарацинска песен, съпровождана от пажа Тебалдо – „Nel giardin del bello”. Идва кралицата. Принцеса Еболи разбира, че кралицата страда, но не може да си обясни защо. Съобщават за пристигането на маркиз Поза.
Той носи писмо от майка ѝ, в което има бележка от Дон Карлос. Докато развълнуваната Елизабет чете писмата, Еболи и Родриго обсъждат светските клюки в Париж. Като благодарност за добрата служба Елизабет обещава на маркиза да изпълни едно негово желание. Най-неочаквано за всички Поза я моли да приеме Дон Карлос преди заминаването му – „Carlo, ch’è sol”. У принцеса Еболи, която отдалече се мъчи да чуе за какво говорят кралицата и Поза, се пораждат някакви съмнения. Елизабет се съгласява да приеме Дон Карлос и заповядва на всички да напуснат. Нежно и страстно звучат взаимните им любовни признания, но Елизабет се овладява; тя е кралица и дългът ѝ повелява да се откаже от тази пагубна любов. Дон Карлос си отива отчаян – „Perduto ben, mio sol tesor”. Елизабет остава сама, опитвайки се да овладее завладелите я чувства. Влиза крал Филип, който е изненадан от това, че кралицата е сама. Силно раздразнен, кралят веднага заповядва графиня д`Аремберг, дежурната придворна дама на Елизабет, да бъде изпратена обратно във Франция. Елизабет примирено се опитва да успокои приятелката си – „Non pianger, mia compagna”.
Кралицата и свитата ѝ се оттеглят. Сред придворните кралят забелязва маркиз Поза, с когото пожелава да разговаря. Благородникът разкрива смело тежкото положение на народа и моли краля да бъде по-човечен – „O signor, di Fiandra arrivo”. Филип го нарича мечтател и му съобщава, че ще очисти света от еретиците. Тогава Поза дръзко му отговаря, че той ще влезе в историята като втори Нерон. Смелостта на Поза прави силно впечатление на краля – да се кажат такива думи на него, на който никой не смее да противоречи!
И с Филип става нещо необикновено – той прощава на Поза. Дори нещо повече. Кралят разкрива мъката си пред младия човек и го моли да бди зорко за поведението на кралицата и Дон Карлос. На раздяла го предупреждава да се пази от Великия Инквизитор.
Трета картина
Градина в кралския дворец.
На бала на кралицата Елизабет моли Еболи да вземе плаща, бижутата и маската ѝ. Преоблечена като кралицата, Еболи изпраща покана за Дон Карлос.
Дон Карлос, който е получил бележка мисли, че тя му е пратена от Елизабет. Идва една дама със забулено лице. Инфантът се хвърля към нея и буйно ѝ говори за своята любов – „Sei tu, bella adorata”. Но когато тя си сваля воала, Дон Карлос с изненада вижда, че това не е кралицата, а нейната придворна дама Еболи. Разбира, че влюбената в него принцеса Еболи, е изпратила бележката. Инфантът гневно я отблъсква. Едва тогава Еболи разбира, че принцът е влюбен в кралицата и в сърцето ѝ се разгаря пламъкът на отмъщението.
Неочаквано пристига Поза, който заплашва Еболи, че ако издаде Дон Карлос, ще я сполети нещастие, но инфантът го спира и Еболи си отива – „Al mio furor sfuggite invano”. Маркиз Поза иска от Карлос да му предаде писмата от кралицата, които могат да го издадат, както и документите от Фландрия.
Четвърта картина
Площад пред катедралата „Ностра Донна д`Аточа” изпълнен с народ.
Тук ще бъдат изгорени осъдените на смърт еретици. Народът пее възторжени химни – „Spuntato ecco il dì d’esultanza”. Придворните са заели местата си. Идва Великият инквизитор, а след него крал Филип ІІ, кралицата и свитата.
Точно преди кралят да даде знак за изгарянето, на площада влиза Дон Карлос, придружен от група фламандци. Той моли краля да помилва осъдените на смърт, но Филип прогонва делегацията. Карлос изважда сабята си и иска да спаси осъдените със сила. Крал Филип заповядва той да бъде обезоръжен. Никой не смее да се доближи до престолонаследника. Маркиз Поза вижда опасността, която заплашва приятеля му, и му взима шпагата.
Дон Карлос е поразен от постъпката на Поза – най-добрият му приятел се оказва предател. Поза предава шпагата на краля и получава като награда титлата Херцог. Кортежът се отправя към мястото за наказание, съпровождан от небесен глас, призоваващ към вечен покой.
Пета картина
Кабинетът на крал Филип ІІ в Ескуриал.
Принцеса Еболи е изпълнила заканата си. Тя е откраднала от стаята на Елизабет кутията, в която са били скрити писмата ѝ от Дон Карлос и ги е предала на Филип. Той се убеждава в неверността на жена си и се чувства ужасно нещастен – „Dormirо sol nel manto mio regal”.
Идва Великият инквизитор, от който Филип иска съвет как да накаже сина си за неговата измяна. Инквизиторът е безкомпромисен и иска не само Дон Карлос да бъде наказан със смърт, но и маркиз Поза, като го обвинява в еретизъм. Но Филип още вярва в Поза и отказва да изпълни искането на инквизитора. Старецът го заплашва с вечно проклятие и напуска разгневен кабинета на краля.
Влиза Елизабет, за да моли съпруга си да ѝ помогне да си върне откраднати ѝ скъпи за нея вещи. Филип ѝ показва кутията с писмата и й заповядва да я отвори. Когато тя отказва, кралят отваря кутията и в нея открива медальона с портрета на Карлос. „Портретът на Карлос сред скъпите за вас неща?” – пита кралят. „Да, не забравяйте, че преди да стана ваша съпруга, бях негова годеница”. Но кралят е вбесен и ѝ хвърля тежка обида. Кралицата припада.
На зова за помощ на Филип в кабинета влизат Еболи и Поза. Еболи се опитва да помогне на Елизабет, а Филип горчиво съжалява за своята невъздържаност – „Ah! si maledetto, sospetto fatale”. Когато остава насаме с кралицата, Еболи признава, че тя я е издала, и че е любовница на краля. За наказание Елизабет изпраща Еболи в манастир. Преди да напусне двора, Еболи иска да спаси инфанта – „O don fatale, o don crudel”.
Шеста картина
В затвора.
Окован в тъмницата Дон Карлос не може да забрави предателството на своя приятел. Неочаквано при него идва Поза. Отначало Дон Карлос не иска да го чуе, но после разбира, че самият Родриго е затворен, защото е признал на краля, че уж не принцът, а той е вожд на въстаналите фламандци – „Per me giunto è il dì supremo”.
Внезапно се разнася изстрел и Поза пада мъртъв. Крал Филип е заповядал да се изпълни присъдата. Преди да издъхне, Поза моли Дон Карлос да доведе докрай делото на освобождението на Фландрия и му съобщава, че трябва да се види за последно преди заминаването му, с Елизабет.
Идва Филип ІІ, за да изведе сам сина си от затвора. В това време разбунтуваният народ се втурва в крепостта, за да освободи инфанта. Единствено Великият инквизитор успява да принуди всички да се преклонят пред краля.
Седма картина
Манастирът Сан Джусто.
Елизабет очаква Дон Карлос, който ще дойде да се прости навеки с нея. Тя е коленичила пред гробницата на Карлос V и горещо моли за съвет в трудната ситуация – „Tu che le vanità conoscesti del mondo”. Двамата влюбени отново са заедно, макар и за малко. На прощаване те си обещават вечно щастие в небесата – „Ma lassù ci vedremo”.
Неочаквано се появява крал Филип придружен от Великия Инквизитор и гвардията, за да арестува сина си.
Всичко това става пред саркофага на Карлос Велики, който знае, че внукът му ще бъде подложен на ужасни мъки, изправя се и го взема при себе си. Елизабет припада, а Филип ІІ коленичи пред призрака на могъщия си баща.
В други версии на операта на финала призракът на Карлос V не се явява, а Дон Карлос се самоубива, за да не попадне в лапите на инквизицията.
