Дефицитът се засилва непрекъснато и този дефицит, ако в един момент не се обърне внимание, ще застраши сериозно системата. Катастрофално е положението с недостига на медицински сестри, лаборанти, фелшери, санитари и спешни медици.
Това го видяхме и по време на пандемията. Ние осигурявахме легла, но не осигурявахме нужните специалисти за лечението на този тип заболяване.
Продължение на две години, докато траеше Covid пандемията нямаше активно и целево обучение на работещите в Covid отделенията. На тези, които не бяхме инфекционисти, реаниматори, анестезиолози, пулмолози...През тези две години трябваше да се провеждат обучения със специалистите как се лекува това заболяване, курсове за реакция на персонала - на сестри, на санитари, на лекари, такова нещо няма.
Справяхме се, но трудно. С лични амбиции и самообучение. Това важи и за другите специалности - поне два пъти в година лекарите да повишават своята квалификация, но не само чрез собствени средства, а от здравната система", изтъкна още д-р Йорданов.
"Най-високата смъртност от Covid - 19 у нас се дължи на липсата на най-зле организираната ни здравна система и липсата на кадри. Това ни показа пандемията - у нас липсват дихателни реаниматори, които при това заболяване имаха решаваща роля за добрия изход от болестта.
Тези специалисти трябваше да спасяват човешки животи и да намалят смъртноста в България. А те бяха минимално количество у нас при тази тежка пандемия. Липсват също и инфекционсти. Не може да очакваме от специализанти в други области да се справят с тези случаи.
А младите лекари и специалисти, студентите доброволци поеха най-голяма тежест на пандемията. Те бяха непрестанно до дихателните реаниматори. Това са хората, които ние трябва да задържим, защото тези млади колеги, мотивацията им да се включат в тази кампание е морал. Нищо друго. Морал и любов към професията - пред тези хора трябва да си свалим шапките.
И пак казвам - не е важно да има човек с диплома - дипломата по медицина не прави един лекар квалифициран, за да заеме дадена позиция. Това показа и инцидентът във Враца. Кадър, който да може да прави спешен триаж, подлежи на обучение поне една - две години.
А когато сте подложени редовно на такива разследвания, следва активно отдръпване от проблемни случаи. Така ще започнат да се губят човешки животи, защото никой няма да поиска да понесе отговорност да се бори за тях.
Още по темата в звуковия файл.
Очаквайте подробности за развитието на здравеопазването във втората част от интервюто с д-р Йорданов на Световния ден на здравето - 7 април.
Д-р Станислав Йорданов е преподавател към Катедра по УНГ болести на Медицински Университет – София и е главен асистент. Завършил е множество специализирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Щутгард, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лечението на УНГ болестите при деца и възрастни. Има и голям опит в хирургичното лечение на онкологичните заболявания на главата и шията, лазер- хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лечение на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.
