2
Напълно ново финансиране за безвъзмездна помощ от Европейския съюз е програмата REACT-EU. Чрез нея Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) подпомага българските малки и средни предприятия да се възстановяват от икономическите последици от разпространението на пандемията COVID-19.
Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 136 226 120 лв. лева (69 651 309,16 евро).
Целта е да бъде предоставена фокусирана подкрепа на българските малки и средни предприятия, благодарение на която да подобрят енергийната си ефективност. С този важен инструмент, те ще могат да се стабилизират след икономическите трусове през последните две години и да продължат устойчивото си развитие. Гъвкавостта на правилата за прилагане, заедно с финансовото разпределение и използване на съществуващите програми до 2023 г., са основните елементи от които зависи успешното прилагане на REACT-EU.
Повече за характеристиките на новата програма за възстановяване и за фирмите, които могат да кандидатстват, разказва Карина Ангелиева, заместник-министър на иновациите и растежа.
Какво включва подобряването на енергийната ефективност?
Енергийната ефективност за бизнеса е начин с по-малко ресурси и с по-ниски разходи за тях, да се произвежда същото или по-голямо количество продукция. Правилното управление на енергията повишава конкурентоспособността на предприятията. Енергийната ефективност е и условие да вървят към възстановяване с мисъл за растеж или инвестиции в иновации. В Министерството на иновациите и растежа изхождаме именно от това в желанието си да инвестираме национални и европейски средства в процеса на енергиен преход на икономиката на България и отделните предприятия – от по-ресурсоемки да се превърнат в по-енергийно ефективни, зелени и дигитални. Първата стъпка в тази посока, първата финансова „инжекция“ е мярката „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Разбира се, тя няма да е единствената. В Плана за възстановяване и устойчивост, който България вече защити пред ЕК, има заложени 200 млн. лв. за инвестиции във възобновяеми източници за производство на електрическа енергия за собствено потребление. Например фирмите да изграждат мощности до 1 MWh. Ще инициираме разговори с различните браншови организации по тази тема за нуждите на отделните бизнеси. Надяваме се до края на годината мярката да стартира, а в началото на другата да имаме първите подписани договори. Отделно, ще има голямо финансиране за внедряване на иновативни решения, зелени производствени линии и др.
Но, наистина най-близо е реализацията на мярката за подобряване на енергийната ефективност в МСП. Предприятията са двигател на много иновации в обществото и в публичния сектор, затова тръгваме с нея. Надяваме се да постигнем двоен ефект - да помогнем на бизнеса да спестява ресурс и да инвестира в хора, а едновременно с това да върви към зелен преход и намаляване на вредните последици за околната среда. С новата процедура ще подпомогнем възстановяването на компаниите от Ковид кризата и ще им дадем възможност за устойчиво развитие. Те могат да получат между 25 000 лв. и 150 000 лв. в зависимост от нуждите им. Съфинансирането е 50%. Това ще ни даде сигурност, че ще подкрепим тези, които искат да подобряват средата и работния си процес. Очакваме помощта да достигне до около 1000 предприятия. Кандидатстването започна на 3 май и ще приключи на 23 май. Вече пуснахме подробна инструкция и видео с необходимите стъпки за попълване на електронните формуляри. Всички проектни предложения ще бъдат оценени от експертите на Главната дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството. Финансиране ще получат одобрените по реда на постъпването им. За онези, за които не достигне ресурс, ще се търсят допълнителни средства. С парите могат да се купуват различни машини, съоръжения, модерни системи, както и да се извършват необходимите строително-монтажни дейности. Например, някоя фирма може да има нужда от изолация, а друга - термопомпи или слънчеви системи за отопление на вода. Всички допустими за закупуване активи сме приложили като списък в пакета с документи за кандидатстване. Предварително сме направили пазарно проучване, за да избегнем изкуственото повишаване на цените.
За фирми от кои сектори е най-подходяща процедурата?
С отворената към момента процедура ще подкрепим предприятията от преработващата промишленост (сектор С съгласно Класификацията на икономическите дейности). Този сектор е един от най-засегнатите от увеличението на цените на електроенергията. Като насочим ресурс към него, ще постигнем бързо и значимо намаляване на разходите както за ток, така и за природен газ, течни горива и други енергоносители. Смятаме, че инвестицията в тези фирми ще има голяма добавена стойност върху цялата икономика и то съвсем скоро. Не трябва обаче да оставате с впечатление, че само този бранш ще получи подкрепа за подобряване на енергийната ефективност. Вече споменах проекта за нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия.Той ще е насочен към всички сектори с изключение на предприятията от сектор D “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и сектор А „Селско, горско и рибно стопанство“. За целия бизнес спектър ще бъде разработен и гаранционен финансов инструмент за енергийна ефективност и възобновяема енергия в предприятията.
Може ли да се определи регионално разпределение на компаниите, които се очаква да кандидатстват?
Ако говорите за квоти, не. Процедурата „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ ще се реализира в цялата страна. Няма регионално разпределение на бюджета по нея, нито регионална приоритизация на един или повече региона за сметка на други. Очакваме интересът да е голям. По предишни мерки за енергийна ефективност сме имали голям интерес например от бизнеса в Пловдив, София, Бургас, Варна и Стара Загора.
Конкурентноспособен ли е българският бизнес от гледна точка на енергоефективност? Кои са най-важните промени, които е необходимо да бъдат направени?
Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС. Изоставаме сериозно от държавите-членки на общността при прилагането на принципа на кръгова икономика, както и по внедряване на модерни и иновативни решения и зелени линии. Икономиката ни изразходва средно 3,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП спрямо средния енергиен разход в ЕС. Енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока с почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС. В тази връзка предприемането на целенасочени действия за подобряване на енергийната интензивност на икономиката е от първостепенно значение. Инструментът REACT-EU, по линия на който са осигурени допълнителните средства по ОПИК от втория транш на ЕК за 2022 г., изисква средствата да бъдат договорени и отчетени до края на следващата година. Трябваше да разработим опростен високоефективен механизъм за подкрепа с бърз резултат, който да улесни достъпа до средства за предприятията. Това изключва изискване за енергиен одит от предприятията, каквато е обичайната практика. При следващи мерки за енергийната ефективност ще има възможност за реализиране на по-широкомащабни инвестиции, които включват и подкрепа за енергийно-ефективно производствено оборудване. Остарялата производствена база е една от основните причини за лошите енергийни показатели на предприятията. С 260 млн. лв. от Плана за възстановяване ще помогнем на около 1000 предприятия да повишат своята производителност, да създават продукти и услуги с висока добавена стойност, но и ще допринесем за модернизиране на техническата база, което неизменно води и до подобряване на енергийната ефективност.
Какви са регулациите за прозрачност на финансовото разпределение на средствата по REACT-EU?
Механизмите на разходване на средствата по мерките, финансирани със средства от инструмента REACT-EU, не са по-различни от останалите. Предприятията трябва да имат одитна следа за извършените разходи. Трябва да се спазват изискванията за липса на двойно финансиране и за устойчивост на инвестицията поне три години след приключване на проекта. От гледна точка прозрачност на дейността на Управляващия орган може да се каже, че всяка стъпка е публична и видима. Дейността на Комитета за наблюдение на оперативната програма, където се взимат всички важни решения, свързани с изпълнението на ОПИК, са публични и се публикуват след всяко заседание. Документацията по процедурите се качва първо за обществено обсъждане, а при официалното им обявяване полагаме максимални усилия да ги популяризираме. Критериите за оценка към проектите са формулирани ясно и не позволяват тълкуване, за да може всички предприятия предварително да се запознаят с тях и да преценят дали са допустими по посочената процедура.
