Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националната здравно-информационна система ще генерира най-много здравни данни и ще се виждат взаимосвързаностите

Васил Пандов, НС на НЗОК: На ден се издават около 50 хиляди електронни направления

Най-много направления се издават от личните лекари за кардиолог

Васил Пандов, председател на Надзорния съвет на НЗОК и началник на кабинета на министъра на здравеопазването
Снимка: Гергана Хрисчева

"Следваща седмица предстои Наредбата за функциониране на Националната здравно-информационна система (НЗИС), която е част от Закона за здравето, да бъде обнародвана в Държавен вестник. Наредбата ще конкретизира достъпа до данните в системата от страна на пациентите, медицинските лица и други заинтересовани страни. Наредбата ще регулира тези отношения - структурата, достъпа, начина на съхраняване на данни, информационната сигурност.

Всичко това се постигна за първи път от настоящия екип на Министерството на здравеопазването. Ние я изработихме, мина общественото обсъждане и предстои да бъде обнародвана", съобщи за БНР Васил Пандов, председател на Надзорния съвет на НЗОК и началник на кабинета на министъра на здравеопазването.

"Наредбата дава яснота за ролите на различните участници в нея, в начинът, по който се дава съгласие, например, за начина на достъп до електорнното здравно досие. В момента това става чрез ПИК - код или електронен подпис. Това, което Министерството на електронното управление предвижда, но не е още въведено, е електронна автентификация или удостоверяване на самоличността чрез мобилните телефони. Това е т.нар. електронна самоличност, но това още не е факт.

Когато разглеждахме становищата по Наредбата за НЗИС, имаше искания от БЛС, от медицинските специалисти да има възможност в някои случаи, тъй като има възможности за грешки,  те да могат да коригират данни, които са въведени. Ние предвидихме да има такъв ред в някои случаи да се коригира, но да има съобразяване с достоверността на данните. Тоест, система, в която може неограничено да се коригира това, което е въведено, не е възможно да функционира, затова ние въведохме определени рамки за тази възможност", поясни още Пандов.

"За да вървим към дигитално здравеопазване, ние ще стъпим върху базата данни на НЗОК, след това на НЦОЗА, а също на НСИ. Но оттук нататът системата, която генерира най-много данни ще е Националната здравно-информационна система на МЗ. Така ние вече можем да кажем дали даден специалист насочва своите пациенти само към една лаборатория", посочи председателят на НС на НЗОК.

Той участва в Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве“ с участието на представители на законодателната и изпълнителната власт и здравните институции. Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

"Също вече имаме данни в кои лечебни заведения смъртността от дадено заболяване е най-висока, също и в кои региони в страната. Това го направихме най-напред само за болните от Covid- 19, за да се следят починали и т.н. Имаме данни за няколко болници, в които смъртността от коронавируса е по-голяма значително отколкото е средната в национален мащаб.

Всичко това ще бъде въведено и ще бъде видимо от НЗИС. И сега вече можем да кажем, че най-много направления за специалист се издават от общопрактикуващите лекари за кардиолог. Така ние можем да следим за процесите и взаимосвързаностите.

Спънка пред дигитализацията на здравеопазването ще е, ако от тук насетне няма приемственост на това, което постигнахме с този екип на Министреството на здравепоазването и на усилията, които положихме", каза още Пандов за БНР.


По думите на председателят на Надзорния съвет на НЗОК системата с електронните направления, амбулаторни прегледи вече работи безпроблемно, независимо от фалстарта при един от доставчиците на дигиталната услуга и неудобствата за общопрактикуващите лекари и за пациентите.
"На ден за страната се генерират около 40- 50 хиляди електронни направления. На 1 юни от 39 доставчици на софтуер за медицински специалисти само при един от тях имаше пролем. А прословутото направление за "Акушер-гинеколог" се появи, защото то е първо в списъка -  започва с буквата А. Доставчикът отстрани проблема за пет дни. След това нямаме нито едно оплакване.

Средно дневно се обработват вече около 150 хиляди електронни прегледа. Тоест и амбулаторните листове от специалист или общопрактикуващ лекар се попълват само електронно и в реално време постъпват в НЗИС. Пацентът вече не го подписва. Лекарят го въвежда, а при поискване има възможност да го даде на хартиен носител на пациента. Но този лист може да се види и през електронното досие. От първи юни те са въведени.

Имаме вече въведени и над 12 000 електронни т.нар. "бели рецепти" - тези, които се не се покриват от НЗОК, но са по лекарско предписание. Зная, че има възражения от БЛС и НСОПЛ. Да, това ще доведе до някаква допълнителна тежест, но считаме, че липсата на каквато и да била уредба в тази насока, не е правилният подход", каза още за БНР Васил Пандов.

"Ние бихме предложили задължително да се генерират електронните рецепти за лекарства, които не се покриват от здравната каса, като антибиотиците. Ние знаем за антимикробната резистентност, но нямаме никаква система за проследяване на изписването на антибиотиците нито при децата, нито при възрастните.
Тази информация също трябва да постъпва в Здравно-информационната система, както в други държави. В някои от страните това е доброволно, но 80 на сто от предписващите антибиотици, ги въвеждат в системата. Това го има и у нас като възможност. Но не се прави. Защото 17 милиона са лекарствата, които се въвеждат в системата, от поетите по НЗОК, но само 12 хиляди са въведените в електронната система, от тези, които доброволно може да се въведат...

Иначе безспорно има някои основателни възражения срещу електронната рецепта, тогава, когато лекарят е извън практиката, извън лечебното заведение, да бъде на хартиен носител. Като принцип може да започнем с антибитоците - защото това е измерител на здравето и го обсъждаме в работната група с БЛС, БФС, от НИЗС", изтъкна още Васил Пандов.


Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени