Безгрижното детство, ученическите купони, тийнейджърските блянове… Всичко това за Галя* и Саша* изчезва изведнъж. На 24 февруари градът им попада под обстрел, чуват прелитащите изтребители, падащите бомби, откосите от картечниците. Виждат ужаса от войната, виждат лицето на смъртта.
Под нестихващия вой на сирените, момичетата от Харков планират бягството си. Впоследствие едната ще се озове в Испания, а другата у нас.
Виждат се сега за първи път от месеци, на протеста пред българското президентство, щастливи, че са живи, но нещастни от съдбата на хилядите украински семейства, които не са имали техният късмет да избягат.
"Имаше много слухове за нападение, но ние не вярвахме… Хората говореха за това и останахме с впечатлението, че целта е да прикрият нещо голямо, което не е войната. Може би ще имаме финансови проблеми. Вярвахме, че това са слухове, за да се прикрие нещо друго, което се случва", сподели пред камерата на БНР Саша.
"Много хора твърдяха, ча военните действия ще приключат за 3 дни и може да почакаме. После чухме слухове, че градът ни е обграден от руските войски. Предполагахме, че е опасно да го напуснем, защото можеше да бъдем убити от руските войници", допълва я Галя.
Саша успяла да убеди семейството си да се преместят у нас, но баща й е мобилизиран и сега е на фронта в Харков.
Галя пък е избягала и с двамата си родители, в Испания, но: "Сестра ми и племенника ми останаха в Киев, защото тя трябва да работи там".
А пътят им към свободата далеч не е лек, самолети няма – летищата са бомбардирани, остават два варианта – с влак или с кола. Тръгват с автомобил и цели пет дни пътуват от Харков до границата с Молдова.
"В Молдова се наложи да пренощуваме в лагер, нямаше хотели, а трябваше да отседнем някъде. Бяхме на тесни легла, в малки стаи, които са пълни с много хора. Тогава усетихме, че сме бежанци…", разказват момичетата с насълзени очи.
Но днес Саша е щастлива и благодари на българите: "Хората са мили. Всеки, който разбере, че съм от Украйна, изказва своята подкрепа. Една жена ни даде апартамента си напълно безплатно, когато пристигнахме. Плащахме само сметки за първите три месеца. Сега вече покриваме и наема, но цената е изключително приемлива за нас. Беше много мила".
И двете са убедени и вярват в едно – войната ще свърши и Украйна ще излезе победител, ще е свободна.
Галя* и Саша* пожелаха да запазят анонимността си
Автори на видеото: Диана Костова и Димитър Ганев, БНР
