На днешния ден преди точно половин век в Мюнхен се случва историческо за български спорт събитие. На 29 август 1972 г. по време на олимпийските игри българските щанги печелят първата си олимпийска титла. Това става благодарение на феноменалното представяне на Норайр Нурикян, отвоювал в епична битка и със световен рекорд златния медал. Четири години по-късно дребничкият щангист ще повтори своя подвиг и на игрите в Монреал.
Знаменитата годишнина бе отбелязана днес с емоционална церемония в Музея на спорта. Да поздравят великия шампион се събраха десетки легендарни спортисти и треньори, дейци на спорта, общественици и журналисти. Архивни видеокадри и прочувствени слова припомниха най-паметните мигове от забележителната кариера на Нурикян и най-вече спечелването на първото му олимпийско злато в Мюнхен.
Силно развълнуван Норайр благодари за топлите думи, като връчи и трите си златни медала от световни и европейски първенства на Музея на спорта. Големият спортист и треньор бе специално отличен от Министерството на младежта и спорта, Българския олимпийски комитет и др..
Нурикян е един от едва шестимата печелили два пъти олимпийско злато за България. В богата визитка на великият шампион има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974, а на континенталния подиум е записал злато в Берлин 1976, сребро в Констанца 1972 и в Мадрид 1973 и бронз във Варшава 1969 и във Верона 1974. Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя (на времето щангистите се състезаваха на повдигане, изхвърляне и изтласкване).
След прекратяване на състезателната си кариера Нурикян продължава да дава сърце и душа за каузата на щангите. Четиринайсет години е помощник на Абаджиев, в националния отбор, а впоследствие самият той като старши треньор извежда Иван Иванов до олимпийското злато в Барселона 1992. На игрите България печели още 3 медала в щангите, а славният Норайр записва няколко силни години начело на първия ни тим. Работи също и като генерален секретар на Българската федерация и определено е в основата на успехите на няколко поколения забележителни наши щангисти.
