Очаква се Европейската централна банка да започне деликатния процес на свиване на прекомерно раздутия си финансов баланса на заседанието си тази седмица, след като осем години на масирани покупки на еврооблигации и на щедро отпускане на банкови заеми увеличи повече от четирикратно общите й активи до цели 8,8 трилиона евро, съобщава "Файненшъл таймс", цитирайки свои източници.
Промяната ще отбележи засилване на усилията на ЕЦБ за премахване на паричните стимули и ограничаване на растящата инфлация, която през септември достигна исторически връх в еврозоната от 9,9% или почти пет пъти повече от целевото ниво от 2 на сто.
Централните банкери трябва да действат предпазливо или ще рискуват разпродажба на еврооблигации подобно на това, което стана в Обединеното кралство в края на септември и началото на октомври, което би увеличило икономическите проблеми, пред които е изправен регионът.
"Това ще бъдат трудни шест месеца за ЕЦБ, в които много от потенциалните компромиси между инфлацията, икономическия растежа и финансовата стабилност могат да станат по-интензивни и трудни за управление", коментира Силвия Арданя, старши европейски икономист в банката Barclays.
На срещата на управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт в четвъртък (27-и октомври) вероятно ще се постигне съгласие за ново агресивно повишение на лихвените проценти, като се очаква почти сигурно затягане на лихвите с 0,75 процентни пункта на второ поредно заседание. Това ще повиши лихвения процент по депозитите до 1,5 процента, което би било неговото най-високо ниво от януари 2009 г.
Няколко членове на ЕЦБ, оглавявана от Кристин Лагард, заявиха, че също та планират да обсъдят начини за започване на свиване на финансовия баланс, който през последното десетилетие нарасна от около 2 трилиона евро до цели 8,8 трлн. евро, равняващо се на 70 процента от брутния вътрешен продукт на еврозоната.
Ключовото решение, което се очаква от ЕЦБ тази седмица, е как да намали много изгодните свръх евтини банкови заеми за 2,1 трлн. евро, които тя предостави на търговски кредитори след началото на коронавирусната пандемия, известни като целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO).
Тази схема позволи на търговските банки да продължат кредитните си политики по време на пандемията. Но сега ЕЦБ вече започна да повишава лихвените проценти стабилно над нулата, което ще позволи на банките да реализират безрискови печалби от 28 милиарда евро, като просто поставят парите, които са получили чрез TLTRO операциите обратно на депозит при Европейската централна банка, показват оценки на американската банка Morgan Stanley.
Такъв финансиран от данъкоплатците тласък за банките е политически неприятен в момент, когато домакинствата и предприятията се борят с нарастващите разходи за заеми.
Проучване на ЕЦБ сред кредиторите, публикувано във вторник, показа, че банките в еврозоната стават много по-придирчиви при отпускането на заеми (затягат кредитните си стандарти), оттегляйки се от предоставянето на ипотечни кредити с най-бързия темп от финансовата криза през 2008 г. насам.
Една от възможностите е да се променят условията на заемите със задна дата, но банките предупредиха, че това може да предизвика правни предизвикателства и да увеличи рисковите премии в някои страни. Друга възможност е да се променят правилата за олихвяване на резервите, като се плаща нулева лихва върху TLTRO заемите. Анализаторите очакват, че всяка една промяна в условията може да доведе до предсрочно изплащане на около 1 трилион евро заеми по програмата TLTRO през декември.
ЕЦБ отказа да коментира тази информация, посочва "Файненшъл таймс".
Централната банка също така може да сигнализира, че се готви да свие портфейла си от облигации на стойност 5 трилиона евро, който е натрупала през последното десетилетие чрез серията програма, известни като "количествени улеснения".
Намаляването на размера на падежиращите ценни книжа, които ЕЦБ ще заменя от началото на следващата година – процес, известен като "количествено затягане" – ще доближи Европейската централна банка до Федералния резерв на САЩ и до Английската централна банка.
Но икономистите предупреждават, че свиването на притежаваните от ЕЦБ облигации крие риск от засилване на сътресенията на дълговия пазар.
Като се имат предвид белезите, оставени от кризата с държавния дълг в еврозоната преди десетилетие, когато спираловидните разходи за заеми за правителствата в Южна Европа доведоха еврозоната до ръба на колапса, ЕЦБ възнамерява да действа внимателно.
През миналата седмица управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало препоръча пред "Файненшъл таймс" внимателен подход, отбелязвайки, че "нормализирането на финансовия баланс на ЕЦБ не трябва да бъде изцяло на автоматичен пилот - нека започнем ясно, но предпазливо и след това да ускорим постепенно".
Само през последните две години ЕЦБ изкупи облигации за над 2 трилиона евро, натрупвайки повече от целия допълнителен дълг, емитиран от отделните правителства в еврозоната през този период. Тя спря да увеличава облигационния си портфейл едва през юли и продължава да купува ценни книжа за около 50 милиарда евро на месец, но само за да замени притежаваните от нея падежиращи книжа.
Франсоа Вилроа дьо Гало каза, че предвижда ЕЦБ да вземе решение относно плановете за спиране на реинвестициите в най-големия си пул от облигации, а именно портфолиото за закупуване на активи на стойност 3,26 трлн. евро, още през декември с оглед на прилагането на промяната през първата половина на следващата година.
Очаква се централната банка обаче да продължи да реинвестира отделно портфолио от 1,7 трлн. евро относно т.нар. програма за "пандемични покупки" (PEPP) най-рано до 2025 г. ЕЦБ може да съсредоточи реинвестициите по програмата PEPP в определени държави, осигурявайки първа линия на защита срещу всякакви сериозни разпродажби на пазарите на облигации на силно задлъжнели държави от еврозоната.