Икономическият растеж в еврозоната и в целия ЕС се забави малко по-умерено през третото тримесечие на 2022 г. спрямо експресната оценка на Евростат, но остават в сила очакванията за навлизане на стария континент в рецесия към края на годината.
БВП на еврозоната нарасна през периода юли - септември 2022 г. с 0,3% спрямо второто тримесечие, когато се повиши с 0,8% и при предишна оценка на Евростат за още по-слаба експанзия от 0,2 на сто. Въпреки известната възходяща ревизия, това е най-слабата експанзия след икономическия отскок при разхлабването на Covid ограниченията през второто тримесечие на 2021 г. и предполага, че БВП може да отбележи спад през последното тримесечие на настоящата година, тъй като все още рекордно високата инфлация принуждава ЕЦБ да продължи с политиката си на затягане (вдигане) на лихвите.
В рамките на целия ЕС брутният вътрешен продукт също нарасна през третото тримесечие с 0,4% след растеж с 0,7 на сто през предходното тримесечие и след експресна оценка на Евростат за още по-слаба експанзия от 0,2 на сто.
Дълготрайните инвестиции бяха основен двигател на растежа в ЕС, като през третото тримесечие те се повишиха с 3,2% след растеж с 1,1% през второто. В допълнение, потреблението на домакинствата е нараснало с 0,7% (при 0,9% през второто тримесечие), а държавните разходи са се увеличили с едва 0,1% (при свиване с 0,1% през второто тримесечие).
От друга страна, нетното външно търсене на европейски стоки и услуги допринесе отрицателно за БВП, тъй като вносът в ЕС скочи с 4,0%, докато износът се повиши с по-бавните 1,9 на сто.
Изменение на БВП в ЕС и еврозоната през третото тримесечие спрямо второто
Сред най-големите европейски икономики, Италия и Германия отбелязаха нарастване на БВП съответно с 0,5% и 0,4%, докато икономиките на Франция и Испания се разшириха с 0,2%, а тази на Нидерландия се сви с 0,2%.
Най-силен растеж на БВП през третото тримесечие отбеляза Ирландия (с 2,3%), следвана от Кипър, Малта и Румъния (с по 1,3%), докато най-голям спад на БВП беше отчетен в Естония 9понижение с 1,8%), Литва (с 1,%) и Словения (с 1,4).
Спрямо третото тримесечие на 2021 г. БВП на еврозоната и на целия ЕС нараснаха през периода юли - септември съответно с 2,5% и с 2,3% след близо двойно по-добра експанзия съответно от 4,3% и от 4,2% през второто тримесечие на настоящата година.
Най-солиден растеж на годишна база през третото тримесечие отбеляза Ирландия (скок на БВП с 10,6%), следвана от Хърватия (5,5%), Кипър (5,4%) и Малта (5,2%).
Въпреки забавянето на икономическата експанзия през третото тримесечие, БВП на еврозоната и ЕС остават съответно с 2,2% и с 2,8% над техните нива през последното тримесечие на 2019 г. - преди началото на коронавирусната пандемия.
Растежът на БВП на България през третото тримесечие се забави до 0,6% спрямо второто тримесечие, когато се повиши с 0,8%, като шест други страни членки на ЕС отбелязаха по-добра експанзия.
Спрямо година растежът на БВП на България през третото тримесечие се забави до 3,3% от 4,6% през предходните три месеца, като по-добра икономическа експанзия беше отчетена в 11 други страни членки на Европейския съюз.
В същото време нивата на трудова заетост в еврозоната и в целия ЕС се повишиха през третото тримесечие съответно с 0,3% и с 0,2% спрямо предходните три месеца, а спрямо година по-рано - съответно с 1,8% ис 1,5 на сто.
